()

На гробищата има хора всеки ден. Тези градини на траура са мястото, където живите се срещат с мъртвите; молят се за тях, спомнят си за тях и им поставят паметници.   Често в нашето съвремие ние извършваме много от действията си импулсивно, следваме нечии пример, правим като останалите… едно или друго, добро или зло. Навярно някой ще ме поправи, че вече няма добро и зло. Има хуманизъм, природосъобразност, права и свободи. Не. Не е така. Има добро и зло, имало е и винаги ще ги има. Те са описани и в духовната и в художествената литература. Тези понятия носят съдържание и обуславят героите и лицата там. Те са добри и лоши, а не „наши и ваши“, каквито се опитват да ги направят и пробутат съвременните поклонници на късния либерализъм на днешните студенти.   

Има добро и зло. Те определят действията и съдбата ни. Те са определили и съдбата на нашите мили покойници в отвъдния живот. Затова ние не ги забравяме, защото ги познаваме, помним ги… Помним делата им, помним примера им, било той добър или лош. Ако е добър ние ги „спохождаме“ постоянно и най-вече на Задушница, заради достойнството им, и за да молим справедливия Бог да ги зачете в Царството Си. Ако примера и живота на починалите ни сродници не е бил чак толкова добър, ние отново, още по-усърдно, се молим и принасяме за тях жертви, та милостивия Бог да ги помилва, да им прости греховете – макар неразкаяни, макар неизкупени – и отново да ги нарече най-малки в Царството небесно.  Доброто е справедливо и милостиво едновременно.

Има добро и зло. Те ще определят и нашата съдба в отвъдното, защото изповедта не е изповед, ако повтаряме отново и отново греховете си. Да, изповяданите грехове са напълно опростени. Но каква полза за крадеца от разкаянието и извинението, ако той продължава да краде? Та когато неизменното добро и неизменното зло отсъдят и нашата съдба в отвъдието, вечната ни съдба, тогава навярно с нетърпение ще чакаме някой праведник да се помоли за нас, да дойде на гроба ни, пред нашия паметник, да запали свещ, да подаде за „Бог да прости“, да запише името ни за св. Литургия. Навярно всичко това ще има по-голяма сила, ако го осъзнаваме като наша първа обязаност, като дело на съвършена Християнска любов, защото ако не обичаме сродниците си, знаейки, че те са мъртви за този свят, но живи за вечния, то как ще обичаме чуждите или враговете си?  Тази любов, между впрочем, е непозната за атеистите, материалистите, както и за нехристиянските философи – в миналото и днес.

Има добро и зло. То и занапред ще определя личния живот, обществените прояви, социалните процеси и цялото бъдеще на човечеството. Има добро и зло. Доброто всякога служи на истината, само то може да обича, само то е жертвоготовно и честно. Злото винаги лъже, лицемерничи и търси собствената облага. То е мързеливо, похотливо и лукаво, недоверчиво и страхливо…

Най-добрите и всеотдайни хора са воините, загинали за Православната ни вяра и освобождението на отечеството ни от Османско робство. Затова на тези достойни люде, нашата държава, тогава, когато я имаше, издигна паметници по площадите на всичките ни села. Това не беше популизъм и патриотарство, като днешните. Това беше свещен и достоен почин да се увековечи паметта нашите воини, тръгнали наистина от всяко село. И не само тяхната памет, но и примерът им. Нашата задача днес е да си спомняме за тях. А изразът на тази памет е молитвата или поне едно положено цвете на техните паметници. Архангеловата задушница е за това.

Има добро и зло. Има истина и лъжа. Има правда и неправедност. Имаме род, идентичност и вяра.  И само ако възпитаваме децата си в това, имаме бъдеще. Нашият живот е плод на времето преди нас. На неговата мъдрост, на знанията и уменията на нашите предци. Бъдещето ни зависи от самите нас. Времето е като непрекъснат генетичен код, една общочовешка днк-памет, която трябва да изучаваме и познаваме. Ако отречем постиженията на предците си, ако понечим да променяме вечните ценности, норми и закони, ние сами ще се отсечем от корените си, ще се откъснем от чудното творение… Ще се разпаднем в безтегловност, в безверие, в безпаметност и незнание. Без памет и истина нашата мъдрост ще заприлича на безумие, нашата красота ще се превърне в уродливост, нашите знания ще изчезнат.

Живей като дядо си, и няма да сбъркаш, бе казал някой. Дали ще могат да го кажат идните поколения?    

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми