()

Навярно Бог иска да сме свободни хора и по свободна воля да му служим.

Разбира се, тук става въпрос за онези от нас, които, по една или друга причина, са избрали да служат на Бога. Избра ли сме този живот, но не знаем как да го живеем?! Правим духовни упражнения, търсим душевна и телесна чистота, търсим напредък в духовния живот… Мечтаем за преломен момент, след който вече ще сме съвършени и праведни… Постим, молим се. Желаем добро за себе си и околните, опитваме се да обичаме всички. Знаем, че земните блага са скоропреходни и въпреки това не отричаме човешкото щастие, дори сме тъжни, когато го няма в живота ни, около нас. Струват ни се преувеличени евангелските слова за Царството Божие и абсолютната му и единствена стойност, защото сме заобиколени от този свят, вътре в него сме, той ни обкръжава и притиска – физически и душевно-емоционално, той ни тревожи. Той ни е превзел и ние му служим ежеминутно. А за духовната си храна и „хигиена“ отделяме най-много около един ден седмично: богослужението, молитвите ни, четенето на духовна литература, размисъл и покаянието. И това е сега, през поста, а иначе е доста по-малко. И отново гоним земното добро и земното щастие.

Сякаш в последното бъркаме. Благата и щастието тук и сега ни правят роби на света. А робът най-малко може да бъде свободен. От край време земният човек си издигаше идоли и им служеше. Новият и модерен човек издигна в култ себе си – човека и нарече това хуманизъм. А днешният човек не съзира в себе си нищо друго освен тялото си и всячески му служи. Днес ние сме истински роби на физическата си същност и на материалните блага, с които се обграждаме.

А Христос дойде именно за да освободи човека от това долно и безсмислено робство, за да му върне загубената свобода. И за това преклонението пред Бога и службата на Неговото име не е робство, макар в евангелието да се нарича иго. Това иго е благо и леко, защото то превръща човека от роб в син, и от служител – в наследник. Наследник на вечно царство, наследник на вечни блага, наследник на вечен живот! Земното робство на тялото и материалният свят водят до смърт, а службата на Бога води до безсмъртие.

Ние, родените в грях, сме роби по рождение! Но на Бога не се служи както се служи на света. Той не желае подчинение, а любов; не е необходимо раболепие а свободно изповядване. В службата на Бога няма матрица и модел, а свободно следване след Благия Учител. Земните блага нямат никаква стойност, ако не служат на Небето. Земният живот няма никаква цена, ако не е път към Бога. Нашето тяло е само гнила плът, ако не се превърне в скъпо изваян съд за съхранение на безценната ни божествена душа. Самите ние с нашия сложен философски хуманизъм не струваме и пет пари, ако не съзираме в другия нещо повече от временната красота на смъртното му тяло; ако не се осъзнаваме и изживяваме като личности с висока духовна и културна същност, като чеда Божии; не само като земни, но още повече като небесни жители! Ето в това се състои свободата на човешкия дух, който не понася земните окови и светското робуване, а превръща земния си живот в свят път, осветен от любов, вяра, надежда и мъдрост.

Поканени сме от Най-Добрия ни Приятел на най-богатата трапеза в най-красивия дом! Протегнал ни е ръка Самият Христос! Кани ни в храма – Неговия дом, на Светата Евхаристия. А ние, надарените с лична свобода, избираме да робуваме на тленните светски блага и не отиваме на Божествената трапеза!

Ние все още имаме време да се осъзнаем и да променим решението си. Ще дойде време и вратите на дома ще се затворят. Ще се затворят изневиделица, когато никой не очаква и никой от поканените няма да се озове на трапезата, защото „мнозина са звани, а малцина – избрани“!                

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми