()

В древността иудейският народ се чувстваше и изживяваше като богоизбран, Божий народ. И макар той да не съблюдаваше духа на закона, поне стриктно, често и лицемерно, пазеше неговата буква. Това нравствено лицемерие доведе до изобличаването му от страна на Христос – Месията. Но по-лошото е, че доведе народа до страшното и необратимо, поне за сега, състояние, да стане предател на своя Месия, да пропусне идването Му, да остане неизкупен и неспасен…

В по-късно време отпадналата Западна Римска църковна община развиваше болната философия, че видиш ли, нравствените стойности и закони имат високо достойнство сами по себе си. Тя се опита да ги издигне в култ и поощряваше стремежа към тях. Нейните призиви, обаче, след като се бе отказала от вековните православни традиции, звучаха като празна декларативност. Философи и идеолози като Ник. Хартман и др. не казваха нищо по отношение на оделотворяването на нравствения закон и сами не го следваха. Тази недорасла позиция на отпадналия запад възприеха по-късно както неговите разклонения, така и неговите отрицатели – протестантите.

Същите тези хора (иудействащи, римопаписти и протестанти) в наше време решиха направо да отрекат писаният божествен закон, (защото над този в сърцата ни те нямат никаква власт) първоначално в най-естествената му част – тази за пола, за мъжа и жената. Навярно в последствие ще стигнат и по-далеч.

Посоката е една и съща от векове. Най-напред е лицемерният подход към закона, после липсата на изпълнение и превръщането му в мъртва и безжизнена материя и накрая – потъпкването му. И така през вековете превърнаха нравствения закон в ненужна теория с отпаднала необходимост.

Впечатлява фактът, че Християн-демократичният съюз в Германия преди години узакони смяната на пола в държавата си. А оттам на сетне, в качеството си на един от идеолозите на ЕС, направи така, че законови промени под наслов „с грижа за транссексуалните“ плъпнаха из цяла Европа. През този месец (юли, 2022 г.) същата „християнска“ организация реши допълнително да „улесни живота им“ и внесе законопроект с нови, опростени правила за смяна на пола. Освен с по-лека процедура, новият проектозакон разписва, забележете, че всеки, който пожелае може да сменя пола си веднъж годишно! Аз бих попитал откъде накъде такъв консерватизъм? Та това си е чиста дискриминация! Не е ли редно да може да го прави на всеки шест месеца?! Предполагам усещате шегата, но нали не се съмнявате, че навярно има и такива, дето биха задали този въпрос сериозно. Трябва ли да им се угоди?

Впрочем от години, когато се опитам да зачета западна статия или книга, дори да са научни, не мога да не се разочаровам от елементарността в тях. Обикновено прозира сериозен наивитет или тежка тенденциозност. Простете за високомерното мнение, но съм напълно откровен в думите си. Текстовете плашат с цинизъм и самодостатъчност. А в политическо отношение не липсват висока доза лицемерие и налудничавост. Като в последно време: …санкции срещу Русия, от които страда най-вече ЕС?! Диверсификация на всяка цена! И накрая какво стана? Идеолозите продължават да купуват руски газ, но не и ние. До тук с политиката. Да се върнем на нравствеността! Как представители на „християнски“ организации не споменават Бога, когато се заклеват и как всеки ден със своите закони потъпкват божествения нравствен закон.

Навярно им е трудно да схванат смисъла на християнския нравствен закон, защото те са християни от  „нов тип“. Но има ли такива християни?

В края на миналия век, у нас, пък и не само в България, нравствено-богословската наука бе на завидно ниво, със своите емблематични представители. Един от тях беше проф. д-р Иван Панчовски. Корифей на богословската мисъл. Някъде из множеството си трудове за Спасителя, вината, изкуплението, справедливостта, вярата, надеждата… за Божия промисъл, нравствената свобода и християнската любов, той изчерпателно, напълно разбираемо и логично разяснява как желанието за добро не стига! Как самият нравствен закон няма стойност докато не се материализира в дела на християнска добродетелност. За истинските християни, каквито на запад вече се срещат все по-рядко, особено всред европейските водачи, са важни потъпкването и спазването на Божия закон. Между тези два полюса вибрира съвестната чувствителност на православния християнин. И абсолютната Правда страда най-много, когато нашите закони са в критична дисхармония с божествените; когато свободната ни воля – съвършен дар от Твореца за безценния и обичан човек – мъж и жена, е в фатален разнобой със святата Му воля и спасителния Му промисъл.

Навярно дойде времето, когато в „развитите“ общества жестоко недоосмислят човеколюбието… или то просто липсва. Те не обичат брата си, а са солидарни с греха му. Това е омраза и вреда, тъй като по този начин ти поощряваш греха на ближния си, утвърждаваш го в злото и направо го погубваш. Високата нравственост и истинското човеколюбие изискват да обичаш ближния си, но да се разграничаваш от греха му и злите му дела… Узаконяването им, в случая, абсолютно недвусмислено показва не друго, а абдикиране от самия проблем и безсилие за решаването му от страна на управниците на Съюза. Това е три пъти зло. Личното, тяхното и узаконеното. Именно тук западният човек ще заговори за плурализъм, либерализъм, солидарност и свободи…! Все понятия изопачени в духа на модернизма и хедонизма, съвременни, хлъзгави и наивни. Лишени от смисъл и всякакъв  здрав разум, да не говорим за мъдрост.

И така. На времето иудеите бяха забравили духа на закона, но го пазеха, за да може у когото се намерят сили – да го спазва. В средните векове вече нямаше закон, а институционална   мъртва нравственост, чието следване бе сведено до наивно позитивно желание за добро. Всички тези древни и нови хора се оказаха в незавидно низко състояние на падение. Питам се, днес, когато с нашите човешки закони целенасочено потъпкваме непреходния божествен закон, до къде ще я докараме?! Бог знае това. А ние вярваме в Бога и в Неговия Месия – Христос. Той, според св. Григорий Нисийски, е единственият здрав Човек всред болното ни общество. Единственият, който знае какво в пълнота представлява човешката личност – това е Бог, нейният Творец, за когото спасението и достойнството ѝ са всичко. Той пострада дори и до кръстна смърт, за да издигне човешката личност до висотата на своето Божество. Но престъпването на нравствените изисквания, които стоят пред нея и винаги гарантират високото ѝ достойнство, е липса на разум и става по заблуда, казва св. Климент Александрийски.

Само повярвалите в Христа чрез кръщението, покаянието и причащението, се приобщават с Христос, както и Той понесе нашата човешка природа наедно с абсолютното Си божество. Самото духовно преобразяване е точно обратното на това да бъдем долни слуги на тялото си. И само духовно преобразените могат да кажат: „безгрешният Христос вече живее в мен и ме прави нов човек; Христовата праведност преминава върху мен и ме прави чист пред Бога; Христовата святост се отобразява в мене и ме издига до висотата на Божеството; Христовият живот прониква във всичките ми членове и ме възкресява за вечно блаженство“ ( Проф. д-р Ив. Панчовски, Вяра и изкупление, СИ, 1957).

Картинката е от https://www.edna.bg/

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми