„КЛЕПАЛОТО БИЕ“ – Антология на българската християнска поезия

()

Излезе от печат „КЛЕПАЛОТО БИЕ“ – Антология на българската християнска поезия, том I. Изданието е плод на многогодишен труд; съдържа повече от 120 автори и над 450 творби. Книжното тяло е около 460 стр. За да бъде отпечатана книгата е нужна финансова подкрепа. Все още тиражът не е доплатен, а има и завишаване на цените на хартията и твърдите корици. Имената на дарителите (по желание) ще бъдат отбелязани в изданието с благодарности!

Банка ДСК, Лъчезар Петков Лазаров, IBAN: BG37STSA93000019313773

Който желае да си закупи един или повече екземпляри за себе си или за подарък, може да го направи на тел. 0885987833 (свещ. Лъчезар Лазаров). Цената на книгата е 20 лв., включително куриерските услуги до офис на Спиди / Еконт. Средствата от продажбите ще бъдат използвани само и единствено за издаването на първия и втория том на Антологията! Благодарности на всички!

ПРЕДГОВОР ОТ ИВАН НИКОЛОВ

Боголюбиви читатели, поезията е дар от Небето! Тя лекува човешкото равнодушие, грубост и сърдечна пустота. И не само това, но още хиляди неща, от които най-важни са три: истинската поезия просвещава ума, облагородява чувствата и прави човека по-добър. А когато тази поезия е  християнска, тя ни напомня като нежен камбанен звън, че нашето истинско отечество не е този скоропреходен свят, че ние сме странници на тази земя, че сме деца на Бога, Който с много любов ни очаква да наследим Неговия и наш общ Дом.

Ние българите сме били и сме поетична, лирична нация. Всеки времеви отрязък от нашата уникална месианска история представлява своеобразен многолик златен век на народната поезия. През годините на свобода и политическо самодържавие тази родна поезия се е оглавявала от мастити и прочути художници на словото, а през вековете на робство начело на това слово е заставал Негово Величество Народът, автор на хиляди знайни и незнайни народни песни, заглушили плачевния стон на робското тегло и победили чуждородния и чуждоверен тиранин.

А по времето на моето детство, юношество и младост Талия[1], или по-добре казано Ангелът на поетичното изкуство, шестваше победоносно навсякъде: по училища и университети, работнически бригади и научни колегиуми, пионерски лагери и старчески приюти… Лично си спомням, че във всеки прогимназиален клас в училището, където учех, имаше поне по един-двама ясно изявени поети (респективно поетеси) и още толкова скрити. Всеки от тях смело мечтаеше да стигне поне наполовина гения на Вазов, Яворов, Дебелянов… Самият аз, седейки нарочно на един от задните чинове в клас, по времето на скучните (за мен)  часове по математика или физика, се упражнявах в изкуството на мерената реч.

Днес е иначе. Трясъкът от бетон и желязо, рок-грохотът и чалга-крясъкът, неистовият вой и конско цвилене на homo consumens – sexus напират с всички сили да заглушат нежнобрилянтната камбанна песен на Божествената поезия, ала напразно. Няма как светлината да бъде победена от тъмнината, чистото боговдъхновено изкуство – от пошлостта и плиткоумната посредственост, целомъдрената красота – от първичния нагон и грозната страст. … И това е така, защото християнската поезия е дар от Светия Дух.

Прекрасно доказателство за това е съставената от свещ. Лъчезар Лазаров „АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ХРИСТИЯНСКА ПОЕЗИЯ“, том I.

Всяко стихотворение в нея е като една сладкозвучна камбана, пръскаща много светлина и топлина в душите на нейните читатели. Всяка нейна строфа е послание на мир, топла вяра и евангелска тишина. Тя отваря очите на духовния слепец, за да види навсякъде около себе си „куп чудеса“ и смирява гордия му ум „да признае смирено в сърце озарено“, че всичко в природата е Божия тайна[2]; отваря и ушите му да чуе кроткия Христов глас „и от Лика Му светъл осенен“ да Му изпее „тази проста песен“.[3] Чрез тези стихове ние съзираме блага надежда навсякъде около нас, ала най-вече в самите нас, но при задължителното условие, че сме преживели катарзиса на потресното покаяние:

„Вечернонежна е онази нощ, която 
във мойта гръд стаява тишина.
А стъпките на отминаващото лято 
отекват в мен, подобно на вина.

Аз зная, всичко тук си отминава – 
така е в този крехък, тленен свят.
Но моята надежда вечноздрава 
ще търси някой неразцъфнал цвят.

…ще тръгне нова и красива 
да търси обещани светове, 
където любовта като река прелива 
и възкресява нежни цветове“ 4 

Поезията лекува душата. Оживотворява унилите сърца. Или най-малкото – посочва Чудотвореца-Лекар:
„Намерих пътя към Голгота…
…Бях мъничка жена, бях рана, 
измръзнала от суета и неразбрана. 
Но някой в мен дълбоко ме повика, 
докосна моето сърце и аз извиках: 

– Иисусе, болката на Твойта кръв ме къпе, 
а думите Ти са живот, по който стъпвам.
Изпълвай ме с Духа Си, Милостиви, 
така ще се почувствам жива…5  

Ясно. Перфектният Лекар е Иисус Христос! А точното лекарство, чудотворното лекарство? Него ни го посочва свещеник Владимир Иванов, и това е молитвата. Без молитва човек е „самота на самотата“! Вселена от самота! Още, човешката душа, „която не изпитва изобщо нужда от молитва“ е „секунда-миг от вековете“ и „прашинка, плуваща в безкрая“.[6]

Поезията е предчувствие за безсмъртие и храм, в който се влиза с тихи стъпки и наведена глава. Влезли в този храм, вече всички сме равни: и творци и читатели, и учени и прости, и богати и бедни…

Клепалото бие! Влезте в храма на предлаганата книга и се насладете на нейните богати дарове!

                                                       Иван НИКОЛОВ  – богослов, писател и издател.


[1] Музата на поезията

[2] Архимандрит д-р Серафим (АЛЕКСИЕВ), „ Божия тайна“.

[3] Змей ГОРЯНИН, „Видях Христа“.

[4] Свещ. Лъчезар Лазаров, „Надежда“.

[5] Антоанета БОГОЕВА, „Намерих пътя към Голгота“.

[6] Свещ. Владимир ИВАНОВ, „Самота на самотата“

https://youtu.be/8ykF9AjfwoU

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми