Пред затворените врати на храма

()

Оставайки вътрешно спокоен и благодарен за всичко, не мога да отмина събитията и обстоятелствата, случили се през последната година, тенденциозно преминали в една съвсем ясна, но и грозна последователност и зависимост: всичко руско – вън от България.

Съвсем ясно е, разбира се и от заглавието: причина за настоящите размисли е случилото се със служителите на руското подворие в София.

Няма да пиша нищичко за идеологическата война и конюнктурния лай на днешния ден; нито за медийната пушилка и праха в очите на хората, зад които се взимат съдбоносни за народа и държавата ни решения, без участието на същия този народ. Няма да говоря за учудването на някои български „демократи“, от изменчивите и сервилни нагласи на техни съмишленици по отношение на уж неотложните до скоро демократични промени… Не, няма закон за лустрацията. Няма и няма и да има. Няма и задължително вероучение в училищата, а съществуващият предмет Религия е предмет на особен интерес от страна на най-различни специалисти, които се чудят как да го лишат православния му дух.

Но защо се случва онова, което се случва? Защо държавниците ни всячески прогонват не само руските граждани от България, но като че ли желаят да премахнат и спомените и топлите чувства към братския руски народ от съзнанието на българина? Мисля си, че дори и те знаят, че последното е невъзможно. И ако ги попитаме защо го правят, навярно ще ни отговорят, че спасяват страната и народа ни от зловредното влияние на руснаците и руската пропаганда.

Да, наистина има опасни за държавата и народа ни въздействия, събития и процеси. Ще посоча някои от тях, макар, че малцина ги забелязват, а още по-малко се грижат за тяхното решаване.

През последните двайсет години в България са безследно изчезнали повече от 25 хиляди души, всред които и много деца. Известно е, че доста от тях са похитени, с цел донорство на органи. За това може би е виновна руската пропаганда и особено последно изгонените руски дипломати и свещеници?!

Ръстът на детската престъпност у нас през последните години скача главоломно, показва статистиката на МВР. Само през 2018 г. общо 96 000 престъпления са извършени от деца, главно в София. За това навярно е виновен самият Путин?!

През 2022 г. в у нас са станали 500 ПТП повече отколкото през 2021 г., загиналите са по-малко, но ранените са с 1000 – повече. Причината не е в калпавите пътища, откраднатите милиарди и толерирането на безнравственост, а навярно отново – в руското влияние у нас.

Политическата сцена, в последно време прочистена от всякакви омразни русофили, прилича на цирк, а в честността на изборната ни система няма българин, дето да не се съмнява… В следствие на последното не гласува около 70% от народа ни. Това вече няма как да не се дължи на руската държава и хибридната руска война.

Всред китните ни села и градове от селски тип няма население! Чувства се липса на кадри във всяка сфера на стопанството, няма лекари, няма учители, криминалистите работят с един патоанатом в цяла област, даже и две… Няма вещи лица… механизатори няма, а  последно време се търсят много в новооткритите цехове за патрони в страната ни.  Българското селско стопанство загина… От страна-крупен производител в много отрасли се превърнахме в страна-консуматор. За всичко това в никакъв случай не са виновни престъпните ни, алчни и продажни управниците през последните десетилетия, узаконили корупцията и превърнали се в пример за обществото, а само и единствено – Русия.

И да знаете – тя не ни е освободила, Освободителната Руско-Турска война не е освободителна и зверски убитият от болшевиките цар Александър Николаевич не е Цар Освободител. Трети март не е датата на българското освобождение!… Може би ще ви кажат, че Румъния, Сърбия и Черна Гора също не са придобили именно тогава своята независимост?! Може би, но не е така, придобили са я – с руска помощ, а Санстефанският мирен договор от 3-ти март 1878 г. повтаря почти изцяло границите на Българската Екзархия – цялата българска земя, където се говори български език и живеят българи: Санстефанска България; точно както Санстефанска Британия и Санстефанска Испания… Но не! Неговите клаузи са потъпкани няколко месеца по-късно от Берлинския договор, откъснал завинаги от Майка България най-българските земи.

Да не забравяме: не руската армия, българското Опълчение, придадено към нея, извоюва свободата ни…!? Да, само че неговият самоотвержен предводител, дошъл да гине на чужда земя, не се казваше Стефан Стамболов, заместникът на Левски, а ген. Николай Столетов! На първия по това време му стига да пише дописки и да върти търговийка с руската армия…

И аз като много други, вътрешно спокоен и благодарен за всичко, макар и споделяйки част от мислите си, оставам безмълвен пред затворените врати на храма. Не осъждам, но и не тъгувам, защото той не е празен! В него обитава Божият Дух и светител Серафим. Този храм е олицетворение на нашето време – затварят и прекъсват насила  братските ни връзки с Русия.

През вековете много властници са затваряли вратите на храмове и манастири, дори често са ги разрушавали… Някои го правят и днес. Въпреки това никой от тях никога не е успял да заглуши гласа на Истината и да прекъсне връзките на любовта между братя.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми