Рецензии за втория том на Антологията „Клепалото бие“

()

КЛЕПАЛОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА  БИЕ…

     Идеята за подобен  сборник, който е в силата си да лекува сърдечната  пустота и равнодушието, е на свещеник Лъчезар  Лазаров от Свидня. Работата по първия  том на Антологията на християнската поезия  през  2021 година обедини литературните  ни усилия, вследствие  на които се появи едно  поетично книжно тяло, в което редом с епископ  Константин Преславски, Иван Вазов, Любен Каравелов, Стоян Михайловски, Петко Славейков, Пенчо  Славейков, Пейо   Яворов, Николай  Лилиев,  Дора  Габе, Димчо Дебелянов, Елисавета  Багряна, Асен  Разцветников намериха  място и други съвременни  известни  и не толкова  известни български писатели със своите християнски поетични творби.

    В  нежния камбанен  звън емоционално отекнаха стихове на Змей Горянин, много свещеници, епископи, архимандрити, писатели и поети от различни поколения – общо сто и  двадесет имена се включиха в „Клепалото  бие“, за да потвърдят истината, че българите са  поетична нация, а народът е  истинския  автор на хилядите  знайни и незнайни народни християнски  песни.

     „Поезията е дар от небето“ ще напише  вместо предговор богословът  писател и

издател  Иван Николов .

     Божествената поезия ще продължи да живее, докато има творци като свещеник Лъчезар Лазаров – неуморно и  всеотдайно продължил да събира и подрежда отбраните ценни и красиви слова за втория  том на Антологията, в която „клепалото продължава да бие“ с Вазовия дух и енергия, за да ни прави по-добри и по-свободни…

     Във втория  том някои автори от първия отново участват със свои нови  творби, но вече има  съвсем нови имена, които са   и принос към идеята, без да се претендира за абсолютна  изчерпателност, да се възкреси  за нов  живот християнското  слово. А то е   особено необходимо в прокрадващото се вече почти  явно отрицание  или  поне  опити  за отрицание  на православието в днешно  време .

   Мерената  реч отново  ще премери сили с атеистичното ни време и  заблудите, че и  сега не е време за поезия… И тук отново  ще се позова на заключителните изречения на Иван Николов , че „поезията е предчувствие  за безсмъртие и храм, в който  се влиза с тихи  стъпки и наведена  глава“.

    Тези  думи напълно важат и  за втория  том на Антологията. И в нейния храм влизаме наистина равни –  и творци и  читатели, и богати и  бедни,  и учени и прости, за  да получим благодатните  ѝ  дарове в рими.

    Клепалото  бие… Клепалото  продължава  да бие и в изстраданите демократични години и дни, и в несвършващия,   безкраен, изтощителен и  уморителен  преход.

     Антологията на християнската  поезия е необходимост, за да се опитаме  отново да се  възвисим или  поне да се  излекуваме  от самотата с нейното чудотворно лекарство. В нея всеки  за себе си може да открие и своята нужна християнска молитва …

                                                                      Лозан  Такев ,член  на СБП , на  СБЖ

Както първия, така и вторият том представлява една силно приятна изненада, осъществена с много любов, старание, дирене и познание от свещ. Лъчезар Лазаров. Освен православен духовник, той е и поет, писател, журналист, изследовател, което обяснява успеха на това двукратно и двуединно му начинание. Член е на двете творчески сдружения: Съюза на българските писатели, Съюза на независимите писатели.

         Без капка преувелчение: „Клепалото бие“ наистина е случай единствен в целокупното ни поприще книжовно, защото разтваря най-широко двери към християнската тематика в отечествената поезия, вече създавана в своето второ хилядолетие. Томът включва както най-представителни имена, така и млади, ограничено известни творци. В своя подбор отец Лъчезар е изходил не от прочутост, а оценявайки стихотворението по неговите идейно-художествени достойнства, което прави читателско достояние работи, които инакояче бихме подминали в многотията с книги.

           Предлаганото съставителство включва над 120 творци, подредени по азбучен ред, което улеснява боравенето с тома. Обемът, прибавен към том първи, очертава един небивало широкообхватен християнско-поетичен кръг. И е неочаквано силен довод срещу обичайното ни лековато твърдение за безбожието на българина: ако някой не вярва в Бог Отец, Син, Свети Дух, защо, защо пише стихотворение, нали то е съкровен изказ на дълбоко вътрешно чувство? В милодрагото ни отечество има хиляди черкви, прицърквия (параклиси), монашески обители, да не би те да бликнаха готови, готовенички, не бяха ли построени с волните пожертвования и труда на тия нашенци, които злохулно наричаме безбожници?

        Трябва да знаем и с багодарност помним: най-вече три обстоятелства са ни овардили като народ през турското едва полухилядолетно робство/владение/съжителство/присъствие: Православие, език, народотворечство. И том втори на „Клепалото бие“ представлява благодатен, красив принос към всебългарщината и без капчица съмнение заслужава = изисква подкрепа, че да види бял свят и осъществи предназначението си да противодейства срещу националното ни обезличаване.

2024 г.

София.                                                           Румен Стоянов   

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми