Дъждът не спира

ДЪЖДЪТ НЕ СПИРА....
Милиарди нови, нови капки
разбиват се без жал в пръстта.
Отекват звуци като от клавиши - кратки,
безброй красиви трилери и ноти от небето
извиват се в кресчендо, форте, 
после пианисимо
и вятърът отнася екота далеч...
Навярно радва се земята слушайки небесната симфония.
Пирува с Божественото свое питие!

СЛИЗА ВЕЧЕРТА, която 
носи онзи аромат 
на отминалото лято, 
на притихналия свят!

Той ще онемее бледен 
и сред жълтите листа 
хладен вятър ще повее 
и ще дойде есента!

Птиците докрай не ще отлитнат, 
сутрин пак ще пеят там.
Нови ручеи ще бликнат 
във гората нейде – знам!

Няма да е толкоз тъжна!
Та макар и без листа, 
както всякога е длъжна 
да дочака пролетта.

А през пролетта  ще пеят 
нови птици, нова песен!
И от радост ще немея, 
и живота ще е лесен…


Сутрин, щом зората нежна 
лее сребърни струи 
слаби клончета ще свеждат, 
росни, своите реси…

С нежни птици, с тиха песен, 
с мойте стъпки във леса 
си отива всяка есен.
Просто стават чудеса!




Картината е на Николина Атанасова