Ако си мъдър, бъди като пчелата!

()

Когато наблюдавам работата на пчелите, техните полети над разцъфтялата природа, оросена от сутрешната влага и умита от нощния дъждец, често си спомням за думите на св. Порфирий, че един от начините да противодействаш на злия е да не му обръщаш внимание.

Другаде някой светец беше казал, че човекът в този свят трябва да бъде като пчелата, а не като мухата, които обитават един и същи район. Знаете – мухата забелязва всичко нечистото и каца там, а пчелата го подминава и в същите предели намира цъфналия цвят на комунигата или мащерката, за да се напие с нектар. Облита розата и прекрасния крин, за да събере прашец и отива да пие вода на сянка… Тази тайна е проумял и мъдрият Сенека преди повече от две хиляди години и е казал: „ si sapis, sis apis“.

Така пр̀ави и днес мъдрият християнин – не се потапя в стихиите на света, а преоткрива красотата в него – великото Божие творение. Мъдрият християнин не е в центъра на никоя житейска буря, а на завет – „под сянката на Всемогъщия“… Ние не сме в разпалената пещ на светското и суетното, на страстното и изпепеляващото слънце на кесаревия свят, защото нашата светлина е Таворската и винаги Бог ни оросява с тих Ермонски дъждец.

Дори и да водим война, то това е по наше желание, защото не можем да отстъпим от истината, защото Духът на истината се е вселил в нас. И никога не ни е страх от злия, защото имаме най-всепобедната вяра и най-мощното оръжие – Светия Кръст. От него бяга всяко зло. Той побеждава всеки враг. Затова не претърпяваме поражения, а и да претърпим, винаги имаме сили да се изправим отново и да продължим, защото вината на всинца ни изкупи Той – нашият Изкупител и Спасител! И така, не тътенът на войната пронизва битието ни, а сладкият глас на ангелските химни и небесните песнопения на славеят, който всеки път слави Бога с различна песен.

Макар Божиите пътища за нас да са неясни и сложни, дори неведоми, самата идеологема за Всемирния Творец сама изключва Той да навреди с нещо на Своите любими чеда. За това ние сме благодарни за всичко, което ни се случва – и за доброто, и за това, което сега ни се струва като някакво изпитание. Така ни учи и св. ап. Павел: „за всичко благодарете“.

Прочее, истинският и добър войн „не се заплита в житейски работи“, защото ако се заплете, той неминуемо ще стигне до пагубното състояние, в което ще счете себе си за праведен и съвършен. Прелестта ще го погуби, карайки го да вижда всички срещу себе си като грешници… Като  зли люде, които се отнасят спрямо него несправедливо със своите заплахи, удари, обиди и като цяло – негативно отношение. Заслепен, той никак няма да осъзнава, че най-вероятно причина за това отношение е самият той със своята гордост, себелюбие и егоцентризъм…

Каквото и да ни връхлети, каквото и да ни се случи не трябва да забравяме: зад всичко стои Благия Бог и Неговия спасителен промисъл… Защото и злият не може да стори нищо, ако Бог не го допусне. Защото „това ти беше от Мен“… „Благодаря ти за враговете ми, Господи. Благослови ги! И аз ги благославям, а не ги проклинам.“ Прочее благославям всичко в живота си, защото всичко е от Бога, щом съм му се предал и вече „на аз живея, а Христос живее в мен“. „Велики са делата Ти, Господи, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса!“

Светите отци на Църквата (Едната, свята, вселенска и апостолска църква) винаги са съветвали човека, доколкото е възможно, да отсича от себе си чувственото, душевностното и емоционалното. Божиите тайни не се „разчитат“ с тези ни сетива. Те са лъжовни и ни преселват в химери, заблуди и заслепение. Светите отци са нарекли всичко това с една дума – прелест.

Затова важно е да знаем, че след Бога – Светата Единосъщтна, Неразделна и Животворяща Троица, е Светата наша майка Богородица и винаги Дева Мария, а след нея са Хервимите и Серафимите, Господствата, Силите, Властите, Архангелите и Ангелите. В пресветлата небесна Йерархия злият няма място. Той е отпаднал от нея много отдавна, за да се нарича „втори“. Той е от последните – най-последен и то в дъното на ада.

Едва ли някой може да не обръща внимание на мислите си?! Но от хулните мисли, преминали през съзнанието ни трябва веднага да се отречем, като заявим сами на себе си, а така и на злия, че това не са наши мисли и ние на мига се отричаме от тях…

Днес, макар и рядко, се срещат изключително благи и добри хора, благословени от Бога. Близостта им успокоява. На тях Божият закон им е завещан от детинство и те го спазват… Случвало ми се е праведник да ме удиви със своите разсъждения и мъдрост – дадена му направо от Бога. Тя се изразява с малко думи, простички и съкровени слова, изречени от сърце. От тях лъха Божият Дух и когато ги чуя – оставам безгласен, усещайки Го като „лъх от тих ветрец“. Такива са и тези, тръгнали от детинство по Божиите пътеки, които и до днес не са ги изоставили… А най-големи днес са базсребрениците. Тях ги има и стават все повече.

Следвайки божествения нравствен закон, знаем, че Бог ще се е вселил в нас, защото той обича „чистите по сърце“… Но крачката към всяко блаженство е естествено отдалечаване от този свят. Последното повечето хора не желаят да разберат и осмислят като добро. Тези „загуби“ на светското и житейското, те погрешно считат за набези и удари от страна на злия. След време ще разберат, че точно това им е било от Бога, че точно това ги е извисило и доближило до Небесата. Нещо повече. Благополучието и успехите тук са примките на злия, а гоненията и несгодите – даровете на Всевишния. Всяка друга логика е погрешна спрямо Евангелската проповед и Божията правда.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми