Въведение Богородично – малка среща с древността

()

Празниците в Църковния календар са тези малки срещи с древността, които дават смисъл на човешкия живот. Иначе той щеше да представлява един бездушен низ от числа, едно безсмислено редно броене и в него щяхме да съзираме само отминаващите години от нашия живот.

По силата на този одухотворен календар на 14 ноември празнувахме паметта на император Юстиниан. Царувал в далечния шести век, това е  Византийският управник, когото Църквата ни помни като Св. Цар Юстиниан -Управда (в превод на български).

Освен, че установил тържествено почитането на някои от големите християнски  празници (като Сретение Господне и др.), той бил славянин – и по баща, и по майка. Баща му се казвал Изток, а майка му Бегленица,  родом от с. Ведряна, близо до Сердика. Той се издига на императорския трон при покровителството на своя чичо, стария император Юстин, което ясно говори, че и потеклото му е било българско, както е известно, от стар трако-илирийски род.

По време на царуването си  император Юстиниан със своя заповед назначил в Константинопол, (Цариград, днес Истанбул),  в храма Св. София  60 презвѝтери, 100 дякони, 40 дякониси, поддякони 90, четци 110 и певци 25. По негово време Византия била  истинска Християнска империя.

 Изтокът, който продължавал да тъне в идолопоклонство, нямал общо с нея, а в Цариград престъпниците били наказвани справедливо, колкото и високо да стояли. Историкът пише, че Юстиниан вдигнал толкова много храмове, та човек можело да си помисли, че само  с това се занимавал.

Освен това отличил епископа на „Първа Юстиниана“ –  област, състояща се главно от български земи, като независим, и му дал право да ръкополага епископи в съседни нам области. Центърът на  „Първа Юстиниана“ бил  Охрид.

Ето че Църквата е строга пазителка и на историята, която ни е твърде нужна днес, заради своите мъдри уроци.

 Своеобразна малка  среща с древността представлява и празникът  „Въведение Богородично“, който празнуваме на 21 ноември.

Припомняме си древно събитие, случило се преди повече от две хиляди години в Йерусалим. Тогава родителите на Св. Богородица, праведните Йоаким и Анна, които били от знатни юдейски родове, изпълнявали своя обет, даден по-рано:  детето, което им се роди да посветят на Бога.  Това божествено дете, с  което Св. Анна  се сдобила в старините си, станало на 3 годинки.  Благочестивите и праведни родители изпълнили обета си. Според думите на Св. Герман, патриарх Цариградски, те събрали голямо множество народ, като най- напред вървели млади девойки със свещи в ръце. След това самите родители водели малката Св. Богородица, а подир тях – приятели и роднини. Така те изминали целия път от Назарет, родния град на Светата Дева, до Йерусалим.

В Йерусалимския храм, заедно с други посветени Богу девици, малката Мария изпълнявала своя обет, а в храма служел  Първосвещеник Захарий, който бил родственик на майка ѝ – Св. Анна.

Църковната песен нарича малката отроковица „прекрасна зора, от която изгря Слънцето на правдата“ – Христос, нашият Бог. „Дух Святий – пее – цяла я осветил, нея, която пребъдвала в храма и била хранена с небесна храна.“ И допълва „…радвай се Ти, която изпълняваш наредбите на Съзидателя“

Но да се върнем към нашето съвремие. Българската Православна църква със свое решение от 1929 г. обявява     празника „Въведение Богородично“ да се чества като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.  В миналото денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали. За жалост днес вече не е така.

И този голям християнски празник, лишен от практическата си житейска страна, остана далече от съвременния живот на хората.  Изобщо съвремието ни е лишено от Евангелското благовестие; не защото Църквата не проповядва Евангелието, а защото ние все по-малко го чуваме.  Каква „християнска учаща се младеж“ е онази, която не започва и не завършва часа с молитва?  „Християнски“  ли са  семействата ни ако в тях не властва благият Христов мир и не царят връзките на братската любов и християнската етика? Нима е християнско училището ни, в което повече от тридесет години не можа да се възобнови преподаването на Свещено писание, Нравоучение, Православие…или…поне предмета „Религия“?

Нашата майка – Църквата  от векове е знаела, че най-важното за един народ, за неговото бъдеще, за неговия просперитет, за традициите и името му, е било СЕМЕЙСТВОТО. В България и през Османското иго  семейството е било основата, на която се е градило всичко останало. Църквата, като истинска любяща майка, посрещала в обятията си всяко новородено, кръщавала го с православно кръщение, и го поверявала на родителите и на школото, което пак било от нея. После го просвещавала като скъпа българска рожба, защото знаела, че Бог най-много обича децата. За тези невинни създания, Той бе казал: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете…“(Лука 18:16), сиреч помагайте им.

Човекът е свободен! Свободен да избира; да бъде близко да своя Творец и Всеподател, да се ползва от блага̀та,  даровете и мъдростта  на Църквата, или да бъде далече от Бога, и да се лута в тъмнината на този свят. Малкото дете, обаче, сред множеството съвременни заблуди, не може да избере само. То трябва да се възпита във верния път. Този път е, и винаги е бил, нашата Православна вяра!

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми