Възкресението – единствената победа над смъртта

()

„А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.“

                                                                                                             (Коринтяни 15:54,55,57)

Нека отново да се поздравим с радостния поздрав на Христовото Възкресение. Това е радост, която „никой не може да ни отнеме“, особено ако тя гори в сърцата ни, ако тя изпълва съзнанието ни, и ако тя окриля душите ни. Това е радост, която може да ни издигне над всичко земно, преходно и тленно. Над несправедливостите, войните и смъртта. Възкресението е радостта от истинския живот. От вечния живот – завоюван от Спасителя не чрез война, а чрез жертва. Една и единствена, последна и вечна – извършена от безкрайна любов към човечеството и изкупила всички ни.  

Христовото Възкресение е единствената и окончателна победа над смъртта. Вечен и необорим мир с Небето. То изпълва нашата вяра с безценно божествено  съдържание. То е достоен триумф и парад на истината и правдата сред безчестието на света. То е „благоуспяване“ на слабия и „възвеличаване“ на „унизения“. Въздигане на погубената правда и на отхвърления праведник, верен на Бога и Неговото слово.   

„Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа“. (Исая 53:9)

След Възкресението ние имаме „ходатай“ за човешкия род – „в древле“ престъпил волята Божия. Пред силата на Кръста и Възкресението земното зло остава напълно безсилно и никак не може да разболява божественото творение и човешката природа.  Вярата във Възкресението на Христос и възкресението на мъртвите при Второто Негово Пришествие е смисълът на нашия живот. Без тях той остава пуст и празен; затворен в оковите на битовизмите и индивидуалността: най-тесните клетки, чиито стени някои хора напразно „позлатяват“ и обсипват с огромни богатства. 

Празникът на Възкресението, предшестван от молитва и пост, от желание за аскетичен подвиг и съзнателно израстване в простотата и доброто, е опит за сливане с вечното Божие битие и предузнаване на Рая, където човекът още сега, тук, в земния си път, се преобразява в нова твар. Съпреживявайки Христовите страдания и Неговата спасителна смърт на Кръста ние ставаме участници в тях. Страдаме и умираме с Христос, за да възкръснем с Него и за да живеем с Него вечно, в рая. По този начин болната от грехопадението човешка природа се обновява и възкръсва съвършеното Божие творение.

Възкресението е изцеление на смъртната болест на нашето тяло, а Спасителят е съвършеният Лекар. Той лекува душите ни като прощава изповяданите грехове, а телата ни лекува чрез възкресението, като ни извежда от гроба.

„Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“

                                                                                                                            (Галатяни 2:20)

„Денят на Възкресението! Да се просветим с това тържество! Да прегърнем един другиго и да наречем братя и ненавиждащите ни! Да простим на всички заради Възкресението и да възкликнем: Христос възкръсна от мъртвите, със смърт победи смъртта и на мъртвите живот подари!“

                                                                   (Слава на хвалитните стихири и тропар  на Пасха)

    ХРИСТОС  ВОСКРЕСЕ!  

    ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!  †

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми