ЗАЩО БОГ Е БЛАГ И КЪМ ЗЛИТЕ?

()

Някога, преди хиляди години, премъдрият цар Соломон, разказвайки за суетата на света и неправдата в него, заключи:  няма нищо ново под слънцето…

Преди това, баща му, славният цар Давид, изпя в своите песни „Сега на всяка наша крачка ни окръжават (нечестивците); те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.“ (Пс. 16:11). …Да повалят на земята всички слаби, честни и вярващи хора, които, подобно на  Псалмопевеца, бяха непорочни пред Господа и се пазеха да не съгрешат (Ср. Пс. 17:24).

Другаде той, превзет от любов по Божията правда, пееше: „Нечестивците няма да пребъдват пред Твоите очи“ (Пс.5:6). Така е! Нечестието им никога няма да остане пред Божиите очи, няма да го има и в Рая – Царството на вечния живот. Царството Божие. Нечестието им, обаче дълго ще пребъдва на земята. Злото ще превзема народите. Те ще се вълнуват против Господа и против Помазаника Му Христа, както и против всяка правда и истина.

Да! Преди хиляди години бяха написани словата, вдъхновени от Светия Дух; те са вечни в смисъла, съдържанието и достойнството си.

Доказателство за това са и песните на един съвременен поет – Светлозар Димитров (Змей Горянин). Убеден в устойчивото нечестие на нечестивците, изпитвайки го на гърба си, той заявява:  „На живота (земния живот) в блатото / все така си става – / все потъва златото, / а боклукът плава.“ (1950).

Какво са петдесет, шейсет години на фона на вечността. Ние днес не сме израснали кой знае колко.  Нищо не се е променило.  А каквото се променя, то се  променя към по-лошо. Малко са добрите примери.

Нечестивците и злите отново са на върха, те управляват и кадруват смело.  

Какво да правят християните по света, като виждат нечестието на нечестивците и злото  на злите? Как да го приемат, как да се отнасят към тях, които често са техни ближни (братя по съдба и поприще, съграждани, домашни)? Какво да правят с чувствата  в душите си, които не са сред най-добрите.

В Евангелието е отговорът на този, както и на всички въпроси, които занимават съзнанието на вярващия християнин.

Неблагодарен и зъл е нечестивецът. Той със зло  „се отблагодарява“ на Бога за доброто, което  ни въздаде, като ни избави от смъртта и ни дари живот вечен. А ето, че св. ап. Лука, предавайки Христовите думи в своето евангелие, твърди, че , „… Той (Бог) е благ и към неблагодарните, и към злите.“(Лука 6:35)!

Виждайки съвременните хора, техните мисли, техния живот и личните им, амбициозни мечти, не вярвам, че някой би могъл  да разбере думите на Христос. Църковните и вярващи хора биха се опитали, но останалите – със сигурност – не. По-голямата част от света не се интересува от божествените слова, а камо ли от сложните богословски трактати!?  Макар и трагично, това е истина. А как стигнахме до тук? – просто няма нищо ново под слънцето.

Евангелското благовестие е послание на любовта. Любовта към Бога и ближния. Св. ев. Йоан Богослов многократно напомня на хората, че никой не може да обича Бога, а да мрази брата си. Не се конкретизира кой е нашият брат и дали той е лош, добър, зъл, неблагодарен или като цяло – нечестив. Светът помръква от злото;  чрез него временно засенчва божествената светлина не човекът, а  злият демон. И затова нашата ненавист и отвращение не трябва да бъдат насочени към хората, към ближните, а към него. Всъщност той изкушава и нас!   И ние често се предаваме на нечестивата му воля. Ето защо няма как да мразим нито един наш събрат; нещо повече: трябва да обичаме всички.

Бог е Съвършен Образ на милосърдие. Той отдаде Своя Единороден син, като Го пожертва заради хорските грехове, в името на отеческата Си любов към Творението. Значи ние трябва всячески, безпределно да прощаваме и да жертваме собственото си себелюбие, гордостта си и егоизма си заради Божията любов. А също, за да можем да се сдобием с истинска любов към Бога и ближния, молейки се за всички, които временно, по своя воля, са се поддали на изкушенията на лукавия.

Наистина! В Царството Божие няма да има зло, нечестие и омраза, но ние от сърце желаем там да се озоват духовете на нечестивците и злите, които преди това са се очистили от своя грях чрез потресното покаяние! Навярно това иска и Творецът! Ето защо е благ към тях.

До тогава нека бъдем като оня, „който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина; който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася  ( не приема в себе си[1] ) хули за ближния си“ (Пс. 14:2,3).

Тогава спокойно, уверено, и необезпокоявани от нечестието на нечестивците, ще можем  да възкликнем като Псалмопевеца и да кажем: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда…“ (Пс. 15:8,9). „Господ е Па̀стир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води…“ (Пс. 22:1,2).


[1] Според църковно-славянския превод „Поношения не прият…“.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми