С вяра във Всемилостивия Бог и неизменно упование в Неговия благ промисъл за всекиго от нас, и за цялото творение, изпращаме още една година от даруваното ни свише историческо време… . На границата между старата и новата година неизбежно правим равносметка за постигнатото и планове за предстоящото.
Нашият Господ и Спасител Иисус Христос и завещаното ни от Него Евангелие са единствения верен критерий за всяко наше намерение и действие.“ (Из Рождественско послание за 2021 г.)
Всяка зима, в началото на годината – през януари, множество народ се стича в засипаните със сняг църковни дворове, при извори, кладенци и чешми, и под забулените с мъгла небеса се освещава водното естество.
Някъде ходят на реката, за да си припомнят по-истинно и реално древния празник, денят, в който Христос дойде на река Йордан, за да се кръсти от ръката на св. Йоан Предтеча.
Дървен кръст се хвърля във водата и най-смелите влизат в ледената стихия, за да го извадят. Някъде играят и българско хоро. Сигурно защото по нашите земи този празник се чества повече от 1700 години.
Водата е чудна сила и очистващо лекарство. Без това древно богатство и най-добро питие хората не са живели дори и ден. Там, където има вода – има и живот; където тя спре, изчезват и живота, и хората, и красотата на природата. Остава суха пустиня. Водата утолява жаждата на човека, тъй както вярата утолява жаждата на душата му. Човек има нужда и от двете. Без вода ще умрат телата ни, а без вяра ще погинат душите ни. Както водното естество спрямо нашия кратък земен живот е почти вечно, нескончаемо, така постоянно трябва да бъде и духовното питие, което оживотворява нашите души. Тази вода, която ние виждаме с очите си, е чудно божие творение. Нейното естество се съдържа навсякъде, дори и в телата ни, и ние трябва да приемаме постоянно живителните ѝ струи, тъй както земята поема вода в недрата си, за да може да произведе плод.
Древните люде се потапяха в реките, за да се очистят. Ние го помним, затова се кръщаваме във вода. Св. Йоан Кръстител, обаче, проповядваше покаяние, което осмисли потапянето, и не водата на река Йордан освещаваше, а самата тя бе осветена от встъпилия в нея Спасител.
Това ново естество на покаяние търсим ние, които освещаваме водните струи, съзерцавайки в тях Божията мощ; Неговата любов към пристъпващия с благоговение човек, който се умива с вода, в знак на очистването от греховете, получено от Бога след истинско покаяние. Няма по-велико благодеяние от опрощението. То очиства душата, така както водата умива тялото.
Светото тайнство Кръщение е своеобразен спомен на кръщението на нашия Господ Иисус Христос. Православната църква точно спазва думите на Христа: „Идете, прочее, и научете всичките народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин (Мат. 28:19 – 20).
Това обещание на Христос е надежда за спасение и вечен живот. Кръщението в ранна възраст е толкова важно за нас, които от хилядолетия сме християни, че тази неотменна традиция у нас съблюдават дори и малцинствените групи.
Както някога на река Йордан и при други важните библейски събития от земния път на нашия Спасител Господ Иисус Христос, присъстваха ангели.
При светото тайнство Кръщение над кръщавания се излива Божията благодат и от ангелите, които съслужат с нас при всяко тайнство в храма, тук един остава на особена служба! Той се дава на новокръщавания младенец за негов верен пазител и хранител на тялото и душата му за цял живот! Макар и малко, онези родители, които не са кръстили децата си с православно кръщение, защото те сами не са истински православни християни, са ги лишили от възможността за спасение при Второто пришествие и от присъствието на ангел-хранител в живота им. Мислейки, че по този начин са дали свобода на своите деца, те насила са ги направили езичници.
Св. Йоан Кръстител е последния пророк, който предсказва идването на дългоочаквания Месия и го посреща на р. Йордан.
„Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“ (Марк1:3). Тези думи са изречени именно за св. Йоан Кръстител. Той приканва присъстващите: „…покайте се, защото се приближи царството небесно.“.
Празникът Богоявление Господне е един от дванадесетте големи празници. Той е установен още в апостолско време, което го прави един от най-древните. Светите Отци на Църквата казват: „Да бъде у нас на голяма почит денят, в който Господ явил и Своето Божество.“.
Преди пълнолетие (трийсет годишна възраст) нашия Господ Иисус Христос „…е бил дърводелец, имал е мазоли по ръцете и не се срамувал да протегне ръка и да получи заплащане за плугове и яреми, които Той е изработвал… Големият интелектуалец апостол Павел не се е срамувал след дневната си проповед през нощта да прави чували, шатри и постелки от козя вълна, както е било обичайно на Изток по това време. Свети Василий Велики и свети Йоан Богослов, както и всички останали светии също са работили. Ето защо не трябва да се срамуваме и да се страхуваме от каквато и да е работа, трябва да се срамуваме и да се боим единствено от греха. Тогава наистина чрез нашата вяра и чрез нашия живот във вярата ние ще осъществим смисъла и целта на нашето съществуване в този свят, тоест ще получим блаженство в нашето истинско Небесно Отечество“ (Блаженопочившия Патриарх Павле).
Когато Христос се кръстил Той бил на тридесет години. Такава била юдейската традиция и истинският Законодател от начало се подчинил на отеческите си предания, за да може по-късно да каже: „Не дойдох да наруша закона, а да го изпълня“ (Ср. Мат. 5:17). На този ден църковната песен пее: „Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Св. Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото. Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе.”.
