()

Когато сме истински духовно-радостни, ние виждаме чудесата, които ни заобикалят! Чудни дни, чудни празници, чудни истини, мъдрост, която извира от Христовото благовестие…надежда и спасение, които са силно осезаеми! Чудна неделя отпразнувахме – на Закхей.

Да продължим още малко с чудесата! От Евангелското благовестие чуваме името на чудния град Йерихон, най-ниското място на земята, един от най-древните градове на света, в който расте чудно цвете: Йерихонската роза. Тя може да издържи до четири години без вода, а после отново да се раззелени! Наричат я „Цвете на възкресението“. В древността и днес от нея правят чуден балсам, заради който в града някога се е развивала завидна търговия… Това ми напомня за нашия Казанлък и тамошното розово масло, вече в по-късни Християнски времена. Места с чудно Божие благословение.

Началникът на митницата бил дребен на ръст човечец, който много искал да види Иисус, когото наричали Христос. В тълпата, този голям началник се завтекъл, и за учудване на всички, чевръсто се покачил на близкото дърво.

Гледайки интересните и красиви икони, създадени в чест на библейското събитие, виждайки сред клоните на дървото един мъничък, но добре облечен човек, в съзнанието ми изниква една интересна асоциация. Съществува абсолютно същият образ (черно-бял), един български „Закхей“ – в кадър от документалния филма на Милена Милутинова „Само, защото бяха българи“, излъчен през недалечната 1999 г. Старите киноленти предават влизането на освободителните български войски във Вардарска Македония през 1941 г. (Сърбите и техните протежета и до днес ги наричат окупаторски.) А на кадрите се вижда как народът посреща своите „окупатори“ с цветя, хляб и сол, и възгласи „Да живее България“, „Едно царство, един цар“! Обхождайки множеството народ, камерата спира на споменатия съвременен „Закхей“, който се е качил на едно дърво и от там приветства своите Спасители![1] Радостта трае кратко – само няколко години, и мъките на българите от Вардарско продължават. Така е и в Евангелието – съвсем скоро ще дойдат Голгота и последвалите гонения.

Чудни прилики между светите земи и нашата земя, месиански изстрадала, можем да съзрем…, в смъртта и възкресението на народа ни. Но това са други, малки чудеса, които усещаме, ако не са закоравели сърцата ни.

В тази пречудна неделя, по новия стил, се пада и паметта на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан златоуст. Освен тях си спомняме и за св. цар Петър, св. Сергий Къпински и св. Иполит – Римският папа от трети век.

Чудно е това, как Църквата ни е посветила цяла неделя на един малък на ръст човек, за когото сме сигурни, че не е светец. Всъщност дори не знаем дали е праведник?! Неговите съграждани го наричат „грешен човек“ и вероятно могат да потвърдят думите си! Но Христос се отбива в дома му и сяда на трапезата му!

Винаги, сред народа, на трапезата, в синагогата, в пустинята, на брега на морето или на планината, Спасителят проповядва. Неговите пречисти уста изричат едни и същи думи, които отекват в сърцата на слушателите като тих камбанен звън, като глас на клепало, което не спира да бие… Той проповядва едно и също, макар и с различни думи (както университетските преподаватели), затова в евангелията думите му са предавани често по различен начин. Това е своеобразно доказателство за автентичност. И тук Христос проповядва. Той вероятно изтъква отново и отново важността на покаянието и необходимостта от жива добродетелност… Навярно сред насядалите митничари и грешници Бог потвърждава колко важно е да не се краде! Да не се присвоява незаконно чуждото имущество, да не се присвояват средства, предвидени за друго и за другиго, да не се злоупотребява със служебното положение, защото това е съблюдавал и законът! Заграбеното – е предвиждал той – да се върне с горница.

Закхей е чувал за Христос, той познаваше слепците, своите съграждани, които Христос само за миг направи да прогледат! Те виждат и днес. Може би Закхей се разминава с тях всеки ден. Той толкова бе слушал за Христос, за тази митична Личност, но не Го бе виждал. И ето – чудо! Самият Той е у дома му и седи на трапезата му! Бог можеше, минавайки да погледне Закхей на смоковницита, да го поздрави учтиво и да премине, както често правим ние. Закхеевото любопитство щеше да бъде задоволено, животът му щеше да продължи по старому, а съвестта щеше да го яде все по-силно, докато го убие…  Но сега Бог седи на трапезата в неговия дом! Благата Му реч го трогва, божествените Му очи го пронизват мило, като стара песен и Закхей не може да се стърпи! Той става и заявява категорично: „ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно“(Лука 19:8)!

Някога аз си мислех, че този човек бил праведник, несправедливо обвиняван от своите съграждани, по образа на смирения митър, влязъл на молитва в храма, но отпосле разбрах, че с него е станало чудо, и че това е моментът на преобразяването, на потресното покаяние, на преобръщането на самия ум в човека!   

И Христос така категорично и бързо отговаря: „днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама“ (Лука 19:9)!

Христос е сърцеведец и не гледа на лице… Той повика Закхей, за да го спаси, свали го от смоковницата, за да го въздигне на небесата! Поредното чудо се случва пред очите ни: малкият грешен Закхей става син на Авраама, Исаака и Якова, става Божие чедо, причислява се към Божия народ – народът на каещите се и преобразяващи се грешници. Погиналите, които Христос събира и спасява един по един.

Едно след друго чудесата продължават да се редят пред очите ни! Как само за миг  ставаме родственици и близки на Бога и светиите? С решението от тук на сетне да променим живота си, да се простим с несправедливостта и да започнем да служим на Истината, на Бога; да се простим с греха и да служим на правдата с добри дела; чрез решението да върнем незаконно заграбеното на ощетените – бедните и нуждаещите се и от тук на сетне да им помагаме с каквото можем; да живеем не според човешкия закон, а според божествения закон на любовта, да обикнем Бога!

Поредното чудо се състои в това, че Христос чрез Себе Си (точно като Алфа и Омега) отваря една врата в хилядолетните времена и вписва всички ни в един божествен и безкраен чин на святост! Бог изпълнява обещанието на Аврама чрез нас! Но още по-чудно е как живеещите в идните векове светители, съвсем естествено, „обясняват“ своя Христос и го „защитават“ от ересите и сектите! Без Своите богослови, които предварително причисли към небесния чин на спасените, Той, Христос нямаше да е „Същият днес и во веки“ (какъвто и не е у „Католиците“ и Протестантите)!

Премъдростта в Църквата ни е Самият Бог! И когато събира толкова чудеса в една неделя, Той ни умъдрява по неповторим начин!  А иначе – нищо по-различно! Светиите от всички векове се вписват и ще се вписват в древните числа отново чрез дела на мир, чрез решимост и себеотрицание.  

Но чудесата през този ден не свършват дотук! Вчислява се и се вписва в книгата на живота, съзижда се в невещественото Божие домостроителство и нашият народ със своите светии и със скромния си миролюбив цар Петър, живял в десетия век. Там е и св. Сергий Къпински, упокоил се малко по-късно.

И ето как по Божията милост, с преизпълнени от радост и удивление сърца, наблюдавайки тази чудесна Божия наследственост – неизследим печат на Църквата ни, търсейки от Бога и за себе си истинското духовно преображение, и ние очакваме с надежда да се впишем в числата на спасените. Ние ще бъдем благодарни и радостни, ако и нашите дела се вклинят в Божието домостроителство, дори  като най-малкото камъче или сламка, здраво прилепени с твърдостта на вярата.

И когато от сърце пожелаем да видим  Спасителя, Той ще претвори и нашите грешни имена, като Зкхеевото – в имена на вечна, лъчезарна святост.


[1] https://bnt.bg/news/samo-zashtoto-byaha-balgari-287804news.html

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми