Едва ли за някого е тайна, че първообраз на щедрия старец (дядо Коледа) с червени дрехи и бяла брада, който по празниците раздава подаръци, е всъщност Св. Николай!
Като епископ на град Мир, Ликийска област, той се грижил като истински родител за своите пасоми. И наистина е засвидетелствано, че той раздавал на нуждаещите се кесийки с пари, а житиеписателят казва, че тези негови благодеяния били безбройни. Дълго време никой не знаел кой е тайният благодетел. Веднъж, един човек, изпаднал в крайна бедност, молейки се за това, да узнае кой е този „земен ангел“, чул че вратата се отворила, завтекъл се и познал Св. Николай, който тогава бил презвитер в гр. Патара.
В Гърция от векове казват, че по Рождество и новогодишните празници подаръците раздава Св. Николай (агиос Николаос), а в западния свят го наричат Санта Клаус, което отново означава Св. Николай. Така светът увековечи стореното добро и до края на времената Св. Николай и тези негови дела ще се помнят и почитат.
Разбира се Св. Николай не е само щедър благодетел! Неговото житие е пространно и говори за един предан Божий служител, изпълнен с Дух Святий още от детинство.
В края на далечния 3-ти век след Христа, Св. Николай бил ръкоположен за презвитер в родния си град Патара. Тогава, изпълнен от Светия Дух, епископът изрекъл пророческите думи: „Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха за всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудилите се овце, ще вземе да ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи“.
Целият живот на светеца се превърнал в изпълнение на това своеобразно пророчество. Той не преставал да помага на страдащите, да защитава невинните, да служи на истината и справедливостта и да укрепява слабите със словото на вярата.
Светецът желаел всичкия си живот да прекара в уединение и служба на Бога, затова се поселил в един манастир. Но волята Господня му била определила друг път! Св. Николай усърдно се молил, и една нощ, в молитвата си чул сам Бог, който му говорил: „Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш от мене да получиш венец!“. Не след дълго същият глас отново му казал: „ Това не е онази нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми!“.
Приживе, още като презвитер Свети Никола с Божията благодат правил множество чудеса. Веднъж, когато пътувал за Божи гроб с кораб, в морето се извила силна буря. Св. Никола с молитва укротил бурята и възкресил един моряк, който бил загинал, падайки от върха на корабната мачта. Затова Св. Никола се почита като покровител на моряците и пътуващите по вода!
А пък заради щедростта и безвъзмездното раздаване на кесийки със сребърни монети на нуждаещите се, от векове се приема и като закрилник на търговците и банкерите. Разбира се – на съвестните търговци и банкери!
Посочен по чудесен начин, от Бога, той станал архиепископ на гр. Мир, а Цариградският патриарх Методий, разказва как по-рано самият Св. Никола имал видение: Господ Иисус Христос, който му връчвал украсено със скъпоценни камъни евангелие и Св. Богородица, която му възлагала светителския омофор.
Като епископ св. Никола станал още по-ревностен Божии служител, и вместо да се грижи за себе си, той се раздавал за паството и града си. Най вече той се застъпвал за онеправданите, невинните и обидените, като това правел с бащинска любов. Съвсем нелеко било служението на светеца. Той преживял и 10- годишно жестоко гонение на християните по цялата Римска империя. Тогава престоял доста време в тъмница, където с мъжество понасял глада, жаждата и болестите – с неугасваща надежда в Божията милост.
Затова и Бог го надарил отново да дочака мирно и свободно за християните време. И това се случило с идването на престола на Светия император Константин (306 г. – 324 г. – 337 г.), през чието време християните изповядвали свободно вярата си. Именно тогава св. Николай заел отново архиепископската си длъжност в гр. Мир Ликийски.
Служението на светителя и сега не продължило леко и спокойно. Макар и свободни, християните били раздирани от вътрешни препирни и разколи. В онова време, както и днес, се явили лъжеучители и еретици. Затова се наложило св. Цар Константин Велики да организира т. нар. Първи Вселенски събор, на който се събрали 318 епископи – от всички области. Там бил и Св. Николай. Като не издържал на богохулните думи на Арий, той му ударил плесница. Веднага единодушно всички отнели епископските символи на св. Никола и тогава повечето делегати на събора видели същото онова чудо – от дясната му страна стоял Господ Иисус Христос, който му връчвал евангелието, а от лявата – св. Богородица с омофора. Така всички узнали, че сам Господ и пречистата Дева Мария възвръщат на своя избраник отнетото му достойнство.
След този случай никой не смеел да се опълчи на Св. Николай и той бил почитан навсякъде като велик Божий угодник. В спомен на това славно чудо, на неговите икони са изобразени Христос и св. Богородица с евангелието и омофора.
Пространното житие на светеца разказва за множество случаи, когато той се притичва на помощ на онеправдани, несправедливо осъдени и бедстващи люде. И винаги след като биват спасени от бедите и страданията си, светителят ги привежда и към покаяние и духовно преобразяване. Затова неговата песен пее така:
„Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.“
12. 2021 г.
