()

    „И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки…“

    Нашата вяра е вяра на радостта. На пълната радост.(Виж Йоан 15:11) 

През времето на поста ние, според преките думи на Христа Спасителя,  трябва да не сме тъжни и унили, а да  помажем лицата си, за да бъдем радостни и весели пред всички. (Ср. Матей 6:16-18) Тази радост трябва да носим  и в сърцата си, защото наближава великият ден – денят на Христовото възкресение.

Нека  не забравяме, че ние не сме сами! Ние, православните християни, сме част от Божия народ на Новия завет. Ние сме общество! Близки на Бога и съграждани на светиите! (Ср. Послание до Ефесяни 2:19) С малко нещо понизени пред ангелите  (Ср. Послание до Евреите 2:7), облечени със слава и чест, поставени над Божиите дела! Ние   докрай   вярваме   в   Сина   Божий.

На тази вяра Христос основа Църквата си и портите адови, т.е. злото, никога няма да ѝ надделеят, камо ли да я превземат. (Ср. Матей 16:18) Ние сме  живи клонки на същата тази Църква. Затова постим, молим се и се ползваме от тайнствата ѝ. Ние имаме право на това като верни и истински нейни членове.

Всякога, но особено сега – в идващите славни и празнични дни, няма как тази наша радост да бъде помрачена, принадлежността ни да бъде забравена и богосиновството ни да бъде отменено,  защото нашият Господ не лъже! Той ще подири и последната драхма, той ще намери  загубената овца, Той ще зачете и последния каещ се грешник наред с първите!  Само Той от кръста ще помилва  хулителите и убийците си… И пак Той ще каже на разбойника, покаял се в дванадесетия час: „…днес ще бъдеш с Мен в рая.“. (Лука 23:43)

Празничната ни традиция повелява последната седмица от поста да завършим с отпразнуването на Господския празник Цветница, или „Вход Господен в Йерусалим“.

Следвайки хронологично библейската история, точно седмица преди да започнат страданията на нашия Господ Иисус Христос, ние съпреживяваме чрез църковните празници всички онези събития, за които ни повествува Свещеното Писание.

И така скоро преди тържествено да влезе в Йерусалим  Христос се озовава в градеца Витания, който се намира недалеч. Там е домът на Марта и Мария, и брат им Лазар. Там Иисус се отбиваше често с учениците си. Това беше едно от местата, където  Той проповядваше, заобиколен от множество народ… А словото Му, пълно с благодат и истина (Ср.Йоан 1:14) бе радушно прието от всички, и най-много от сестрата на Лазар – Мария. Лазар пък бе приятел на Господа. Така, винаги с радост очаквайки Христа, в Неговото присъствие този дом се изпълваше с мир и веселие.

Но днес там се бе възцарила го̀рката печал на смъртта. Лазар, Господният приятел бе починал! Сестрите му се бяха предали на мъката и страданието по техния непрежалим брат. Изпратиха да известят  Иисуса, че Лазар е тежко болен,  но Той дойде късно. Четири дни след като  бе починал.

Нима в този евангелски разказ ние не съзираме до голяма степен нашето време и действителността, която ни заобикаля? Сякаш се разказва не за библейски личности, а за нашите близки и познати, които в последно време загубиха мили и скъпи сродници – майки и бащи,  сестри и братя… Пред опечалените сестри Марта и Мария се разкрива  тъмната бездна на смъртта и онази страшна   безпомощност, в която всички изпадаме пред тежката и нелечима болест. От цели четири дни  брат им Лазар е в гроба, но тяхната мъка не стихва. Дошли са много  близки и приятели да ги утешават. Няма го само Него – Най-желаният, Най-благият. Спасителят!

Но ето Го!  Христос дойде! Както винаги следван от апостолите, а след тях – от  голямо множество народ. Погледите на всички бяха отправени към Марта и Мария, които ридаеха безутешно, към гроба, където Лазар лежеше мъртъв от четири дни,… към Спасителя. Всички очакваха нещо да се случи. Но какво?

Марта, която винаги всеотдайно служеше на Христос, когато беше у дома ѝ, сега го посрещна на пътя с думите: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми“ (Йоан 11:21). И Мария повтаряше същото… Двете бяха като обезумели. И както ние се утешаваме в такива моменти и  Христос се опита да ги успокои така, по човешки… И както ние в такива моменти се просълзяваме – Иисус  по човешки се просълзи!

…И дори, когато камъкът на смъртта, е вдигнат, ние имаме нужда от още вяра… „не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (Йоан 11:40).

А думите на утешение  вече бяха излишни, защото имаше едни други думи, които Спасителят трябваше да изрече; едни други думи, които щяха да донесат истинското утешение; едни други думи, които и днес звучат в света и умъртвяват неверието, мъката и самата смърт: „Лазаре, излез вън! И излезе умрелият… Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи…“. (Йоан 11:43,44)

„…Излез вън!“. Всъщност от там идва понятието „Църква“ (гр. Еклисия –  Εκκλησιά), което означава именно „каня те да  излезеш вън“…от мястото, в което не си добре, от тъмнината на безверието и на страха. Да излезеш   вън от скърбите, бремето и болестта… вън… от гроба!

Не след дълго Христос тържествено влезе с учениците си в Йерусалим, шест дни преди Пасха. Мълвата за стореното чудо се носеше навред. Всички искаха да видят този, който изцелява всяка немощ и всяка болест  (Ср. Матей 8:17) и даже от смърт  възкресява. Като чуха, че Христос идва, всички взимаха палмови клонки и с радостни викове възгласяха „Осанна… Благословен Идещият в име  Господне,  Царят  Израилев“ ( Йоан 12:13).

В светлината на тези събития, когато целият наш взор е обърнат към идващия Спасител, когато  сами ставаме свидетели на Възкресението – единствената победа над смъртта, ние отново си припомняме думите на нашия Спасител: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?“ (Йоан 11:25,26).

В евангелието – отправени към Марта, днес и винаги Христос изрича тези слова на  всекиго от нас. Той желае да се възцари в сърцата и душите ни надеждата и вярата във вечния живот! Тази вяра, живеейки в нас, нека ни носи мира̀ и  увереността, че смъртта завинаги е победена!  Лазар умря, но не след дълго възкръсна. Бе разповит, т.е. освободен от оковите на смъртта и оставен да ходи, т.е. да продължи пътя си. В тези чудеса, разкрили се пред очите ни, ние съзираме бъднините на всекиго от нас в рамките на времената до Второто Пришествие. След възкресението на Лазар идва и възкресението на Христос, който с тялото си възлезе на небесата – разкривайки  ни чудния небесен живот след Пришествието.  

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми