Петър и Павел – първовърховните апостоли

()

Апостоли първопрестолници и учители на вселената, молете Христа Бога да се спасят нашите души!

Без мъдростта и традициите на нашата Православна Църква ние сме слаби и безпомощни. Всеизпълващото присъствие на Светия Дух, Който вдъхновява апостолите и всички предани на Бога светии през хилядолетията, нареди на светите отци на Църквата да обединят в едно необединимото. Затова ние днес празнуваме в един ден, на един празник двама толкова различни светци, две толкова различни личности – апостолите Петър и Павел. 

Това съвсем не е случайно! По този начин Църквата изтъква различието на човешките характери, и че то не е пречка в следването на Христа, и в човешкото спасение. Обединявайки в едно този, който от начало е с Христа и Го следва неотлъчно и другия, който въобще не присъства в Евангелските събития, Църквата за пореден път потвърждава, че спасението е възможно за ВСИЧКИ! Когато и да осъзнаем Истината, и да последваме Спасителя – от детинство или пък в последния час, Бог ще ни приеме и удостои с даровете на първите. Независимо от нашето положение в обществото, от нашите знания, умения и образование, богати или бедни, славни или съвсем неизвестни…   Именно Църквата – корабът на нашето спасение, е мястото, където всички  ние, независимо от разноличието си,   намираме един правилен път – пътят към Бога. Обединени сме от едно дело – делото на нашето спасение. Имаме една и съща опора – вярата в Бога. Освещаваме се с едно и също освещение – Божията благодат. Оставайки по своему различни в света – ние сме загубени, защото светът не приема различието. Призовани и събрани в Църквата, където отсичаме недостойнствата си, макар и различни, сме едно.  

Св. апостол Петър е родом от Галилея, най-малката по достойнство, отдалечена от Йерусалим  и пренебрегвана палестинска  област (Езическа Галилея). Освен това той е рибар. Както днес, така и по онова време – незавидна и обикновена професия, свързана с недоспиване (тъй като риболовът се е провеждал предимно нощем), голямо физическо натоварване и несигурни доходи.

Галилейците са говорили на силен и подчертан акцент. Това става ясно от нощта, в която Христос е уловен и предаден на съд, когато разпознават Петър по говора му. Своето недостойнство  осъзнава  и самият Петър. Това е видно от  думите му:  „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“ (Лука 5:8.)

Св. апостол Павел (или Савел, както се е казвал преди да стане апостол) е правоверен йудеин от царския Венеаминов род. Родом е от гр. Тарс, столица на областта Киликия. Известно е, че той притежава римско гражданство – рядко срещана привилегия, която му дава различни права. Това го причислява към тогавашния елит. Освен това той има завидно образование, принадлежи към фарисеите и се изявява като познавач и ревнител на иудейския закон. И най-важното: докато Петър, както казахме, следва Христа от призоваването си, то Савел през това време е гонител на Християните, защото те поставят Христовото Евангелие над Моисеевия Закон и още повече над „Преданието на Старците“, което той не само че ревниво пази, но счита за своя мисия  насаждането на тези традиции и правила сред народа. Затова той е сред убийците на св. първомъченик  и архидякон Стефан.  Именно тук виждаме нещо интересно, което ни показва, че бъдещият апостол има чисто и непорочно сърце. Той не може да убива като своите братя! Само пази дрехите им. Ето нещо по което с Петър си приличат:  откровеността, стремежът към справедливост и сърдечната чистота. Благодатната почва, върху която израстват плодовете на Христовото слово.

Савел отива в Дамаск, за да въздава правосъдие над неверните (новите християни). Една среща по този път ще промени завинаги живота му. Срещата с Христос.

Но да продължим с различията. Петър е привързан към семейството. Той води със себе си и своята съпруга.   Ние знаем това от Павловите думи: Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа? (1 Коринтяни 9:5). Казвайки това за Петър, той не го приема за себе си, защото самият той и като фарисей, и като апостол, обратно на Петър,    спазва безбрачие. Това е мъдър урок за всички ни. Ето, че от тези думи ние и днес съзираме два пътя към Бога: първият – на увенчаната любов в семейството, и вторият – на избраното от ранна възраст безбрачие (монашество).  От живота, делото и думите на двамата апостоли става ясно, че достойнството и на двата пътя е еднакво, стига те да се следват с отговорност и преданост към Бога и ближния, спазвайки вечния нравствен закон.

 Петър проповядва на иудеите (наречени в текста „обрязаниете“), а Павел на езичниците. Своеобразно оправдание пред всички са думите му: „… мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните“ (Гал. 2:7). Нима в тези мъдри думи ние не съзираме отново дадената от Бога възможност,  да се допълваме в различието си, да го приемаме и в никой случай то да не предизвиква раздори и разпри. Това е начин да пренебрегваме егоцентризма и себелюбието си, както и, усъвършенствайки се, да израстваме в добро и осъзнато съжителство, според Божиите повели и Неговата свята воля.

Петър изкарва прехраната си с труд, практикувайки различни занаяти (рибарство, строителство). Павел пътува до Рим, за да проповядва, на държавни разноски като римски гражданин.

Петър оставя само две послания, а Павел цели четиринайсет.

Петър на гръцки означава камък. Кифа също означава камък, но на йудейски. Той е наречен така от Христос, заради спонтанния, чистосърдечен и категоричен отговор-изповед „Ти си Христос, Синът на Живия Бог!“ (Матей. 16:16). Изречени приживе, когато апостолът разговаряше, общуваше, хранеше се на трапезата с Христос и слушаше Неговата проповед, тези думи правят апостол Петър единствен и неповторим. Заради това Христос му отвръща, че именно върху основата на тази искрена и твърда като камък вяра ще основе Църквата си, за да не може злото да я превземе никога.

Апостол Павел, бива призван по чудесен начин,  чувайки гласа на възкръсналия вече Христос, когото приживе гонеше ревностно. В крайна сметка и двамата биват убити в Рим през 60-те години и умират мъченически за Христос, Когото проповядваха пламенно през по-голямата част от живота си.

                            

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми