()

Евангелието не престава. Благовестието не се свършва… Трапезата е сложена и богато е обсипана с божествените дарове. Те се раздават даром за всички и заради всичко. Христовата кръв продължава да се пролива от светата чаша и няма да свърши никога. Умножават се и се преумножават и земните блага, там където има вяра и упование в Спасителя.

Събраното множество, Църквата, се насища с благовестието и никога няма да остане гладно, нито жадно, защото сам Бог го храни: най-напред със своето слово, после с тялото и кръвта Си, и най-сетне – с всичко необходимо. Призваните и отзовалите се на трапезата ще се изпълнят с благодат, причастниците ще се възрадват, пиещите нескончаемото питие на живота ще утолят жаждата си с живителните сокове на неизсъхващата лоза – самият наш Господ Иисус Христос, и ще процъфтяват…

Жадните за слово слушаха Христовата проповед с часове и попиваха всяка божествена дума, а след това бяха чудесно наситени и с преумножената от Бога храна. Множеството народ бе нахранено. Храната се раздаваше и не свършваше. Навсякъде из православния свят винаги са се организирали трапези. А в чест на евангелските събития, когато бяха нахранени много люде, събрани, за да слушат словата на Спасителя, бе раздавана и храна. Най-вече за спомен на чудните насищания с храна, за да не останат никога гладни.

У нас тази традиция е жива и днес. И за да се знае, че славата (оброкът) е християнски, тя се организира само на точно определени места. Белязани са с вековен каменен кръст и са посветени на точно определен господски, богородичен или светийски празник. Те са благодат и освѐта за кварталите и енориите ни.  В началото на ритуала отново е молитвата, възхвалата на Бога и  проповедта.  Затова и днес свещеникът най-напред прави водосвет, после с благодарност благославя храната, по примера на Христа. Проповядва, хранейки множеството с духовна храна, и накрая на всички  се раздава приготвения корбан (от гр.).

Тази традиция, придобила у нас известна самобитна форма, стриктно се съобразява с поста. Когато празникът е в постните периоди се приготвя боб  и риба. Когато е блажно – вариво от агне, овца, овен или теле… И никой не остава гладен, защото храната е в изобилие. Защото е осветена, благословена и преумножена с молитва…

„Погледни, Господи Иисусе Христе, Боже наш, към това ястие от месо, и го освети, както Си осветил овена, който Ти доведе верният Авраам и агнето, което Авел Ти принесе за всеплодие…!

 Погледни, Господи Иисусе Христе, Боже наш, към това ястие от риба, и го освети, както Си осветил петте хляба и двете риби, с които се наситиха повече от пет хиляди души! И както те са се удостоили да се насладят от това, което е от Тебе осветено и благословено, тъй и ние да се наситим с твоите блага. Защото Ти Си истинската храна и изворът на благата и на Тебе отдаваме слава, с безначалния Твой Отец и пресветия, благ и животворящ Твой Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин.“   

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми