()

Календарът ни е изпъстрен с празници: Господски, Богородични, светийски! Сред тях Христовото Възкресение блести с неземна светлина. Озарява чистите храмове, лицата на богомолците –  с „незалязващата светлина“ и възкръсналата природа – с пролетното слънце. А празникът на св. Георги – почитан по целия свят и от християни и друговерци, е същински празник на живота, на цялата земя, на животновъдите и земеделците и особено на българския народ. Не ние избрахме светеца, а той – нас. Преди 10 века той сам се изографиса на храмовата икона в новопостроения български манастир – тогава – най-големият на Св. Гора. Сред светците едва ли има друг, на когото да се отдава толкова голяма почит. И макар че ние днес не принасяме веществени жертви, освен даровете на Светата Евхаристия, от незапомнени времена на св. Георги се принася бяло мъжко агне. Ако се замислим, малка е и тази жертва в сравнение с великата саможертва на светеца, с непоклатимата му вяра и непреклонната му надежда във Всеподателя Бога. За това земеделците и скотовъдците, а пък и всички ние, отделяме най-скъпото и най-красивото – за светеца-защитник.  Тук се корени причината, и според най-древните устави, ако денят на св. Георги се падне преди Великден, светийският празник да бъде изместен (да стане подвижен) и да се празнува в първия ден след Възкресение. По тази причина у нас той остава по стария стил.

Винаги, когато отивам сутринта на предния ден, да взема бялото мъжко агне за корбана ( от гр.), ми се насълзяват очите. Младото животно, с малки рогца, е съвършено; толкова е красиво и така беззащитно…  Още повече ме натъжават думите, за които се сещам в този момент: „ и като агне бе поведен на клане…“ Но после си казвам, че Нашият Бог и свети Георги го заслужават, дори е малка жертва… Трябва да им отдадем не жертвеното животно, а самите себе си – изкупените с Господнята скъпоценна кръв. Но нека изпълним древната традиция, нека спазим ритуала на празника, след като осъзнаваме значението му! Нека бъдем изпълнителни и прилежни в малкото, в лесното, защото ако това не направим, то какво остава за по-големите и несравнимо по-трудни подвизи на вярата?!

А традициите са, за де се спазват и за да не се изоставят. Да омекнат сърцата ни и там да засияе всеки празник, достойно и с цялото си божествено величие!

Ако се съмнявате в значимостта на древните ритуали, ще ви разкажа следната действителна история.

В едно никому неизвестно място, хората бяха поставили кръста на св. Георги по случай отделянето на селото им от съседния по-голям административен център. Честването му през първата година било съпроводено с големи тържества, а най-старите хора от селото и местния свещеник завещали традицията на идните поколения, като им заръчали на този ден да принасят в жертва на светеца за всички жители – бяло мъжко агне.

Дълги години традицията била изпълнявана стриктно, но след 1944 г., по време на тоталитарния режим, лека-полека, тя била изоставена. Стигнало се дотам, че корбанът (оброкът) бил оставен. А казано е в Библията: „Давайте оброци пред Бога и ги изпълнявайте“.

Минало времето на комунистическия режим , а в селото започнали да се случват едно след друго нещастия. Тогава някои от родовете се сетили за изоставеният оброк на св. Георги и го възстановили. По традиция започнали да извършват отново водосвет на мястото и да колят бяло мъжко агне, а на празника, в началото на май, никога не валяло, поне докато траел самият ритуал. И тук идва най-интересното.

Всяка година хората купували агнето от една местна жена, която гледала малко стадо, а в стадото ѝ, по неписан закон, винаги имало бяло мъжко агне. Една година, обаче, тя го продала, а за Гергьовден заклали друго бяло агне, което имало едно черно петно. Точно започнал водосветът и от небето рукнал такъв дъжд, че напълнил всички съдове, измокрил хората до кости, а  поляната, която по това време била с млада окосена трева, подгизнала от вода и станала като мочурище…

След този случай никога повече не бил правен компромис с вида на жертвеното животно.

Минали години, жената остаряла, спряла да гледа животни и селяните започнали да взимат агне от други стопани. В селото си построили храм, който посветили отново на св. Георги и участниците в корбана се увеличили, та започнали да колят с жертвеното агне и овце. През годините се случвало така, че в две от стадата в селото винаги имало бяло мъжко агне:  ако единият овчар нямал, при другият имало задължително. Но и от тях по-възрастният починал и близките му прекъснали стоката. Това станало преди около пет-шест години. От тогава  в другото стадо всяка година се ражда бяло мъжко агне, на което по Гергьовден винаги покарват малки рогца.

И така до днес, защото традициите ни не са от вчера, а те разгарят празничния плам в сърцата ни. Защото и днес в душите ни е празник. И днес – и на веки!

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми