Прошката – тайната на земния живот

()
„…и прости нам дълговете ни, 
както и ние прощаваме на нашите длъжници.“

Отново сме пред прага на Великия пост. Всяка година, с настъпването на пролетта, когато всичко възкръсва за нов живот, християнските ни традиции повеляват и ние да се възродим и обновим по особен и чудесен начин!

Осъзнавайки силата на Възкресението и вечния живот на душата – неизменни и вечни  истини на нашата вяра – ние най-напред отдаваме почит и си спомняме  нашите премили покойници. Те, макар и отсъствайки от  чувствения и видим свят, са живи. Техните души имат нужда от нашите молитви и приношения. Затова ние винаги приготвяме задушница – „за душите“ на всички покойници, отминали от този свят, но пребиваващи вечно в отвъдния.   Голям и тежък грях имат онези сред нас, които пренебрегват  паметта на своите близки  покойници,     и нехаят за съдбата им в отвъдното, оправдавайки се с една или друга причина: на девет и на двайсет дни не е необходимо да се отслужва панихида, у дома се е родило бебе, казват, че първата задушница не се отслужвала и т.н. Един ден и ние ще имаме нужда някой да се помоли за спасението на нашите души и да раздаде милостиня… Дано в бъдеще нашите сродници са по-отговорни от нас.

Ето с такива, само на пръв поглед дребни неща започва нашата подготовка за Великия пост. За светата Четиридесетница. Това е време за размисъл и равносметка, време за самоосъзнаване и самоопознаване, време за спасение! Да вникнем дълбоко в душите си, да осъзнаем слабостите и недостатъците си. Ясно да съзрем и определим прегрешенията си и да се отречем от тях чрез тайнството Покаяние и да поискаме прошка. Сладка прошка!

Въоръжени с мощната сила на смирението и братската любов, ние няма  как да се умием във водите на всемирното опрощение, ако  най-напред не сме простили от душа и сърце на нашите ближни и далечни братя. На нашите врагове!

Настъпва именно това време. Времето на всемирното опрощение… Не зная до колко и как всеки осъзнава тайната на прошката и покаянието. Да кажеш на всеки, на всички…на целия свят: „ПРОСТЕНО, ПРОСТИ“! И не само да го изречеш на глас, но и да го преживееш  дълбоко в душата си. Предполагам, че само онзи, който го е правил напълно разбира точно за какво става въпрос. Само на него му е познато чувството…да ти олекне! Да хвърлиш решително и за винаги товара от плещите си, гнилия товар, който всеки ден все повече и повече замирисва. Да се освободиш от него по своя воля.

Да направиш ближния си по-мил. Далечният  да направиш ближен. И накрая да превърнеш враговете си в приятели! Това е прошката. Тя не може да бъде друга. Не може да бъде половинчата и временна. Не може да бъде поза и  мила гримаса. Не може.

Тя е миг и вечност едновременно! Мигът на братски  хванатите ръце и на топлата прегръдка, в който придобиваме вечността.

Придобива я тук и сега  тленният и временен човек, който точно в този миг се откъсва от земното и тленното. И колкото по-силни са разумът и волята за покаяние и опрощение, толкова по-високо се издигаме. Толкова по-свободен става нашият дух, който се извисява към Бога. Към разпънатия Бог, който прости на покаялия се в дванадесетия час  разбойник и сега прощава на всеки, който осъзнава великата тайна на опрощението.

Истинското покаяние преобръща човешката мисъл… Или обратното! Само  преобразената     човешка      мисъл    може    да разбере покаянието и опрощението напълно. Онази същност, онова съзнание, онзи човек, който преди това се е  смирил и се е предоставил напълно на Божията воля. Станал е кал в ръцете на Бога. И Бог по неповторим, възможен само за Самия Творец, начин го е преобразил и оформил в нова твар. Така както преобразяваше Себе Си пред лицата на своите ученици, за да покаже, че метаморфозата е възможна.  Нещо повече! Идва времето на преломите и обратите; на истинското преобразяване, усъвършенстване  и богоуподобяване.  Стига да го поискаме, стига да се разкаем, стига да простим…и да поискаме прошка.

Вероятно днес, както и преди, недоверието в крайната мощ на човешката душа, та дори и в нейното съществуване видимо надделяват?!  Това не е странно. Процесите на отрицание започнаха много отдавна и днес живеем във век на бездуховност и скептицизъм. Но това никога не е притеснявало истински вярващите хора, които чуват дълбоко в душата си Божия зов за спасение. Независимо от времената и светските мъдрувания Божиите слова за покаянието, опрощението,  любовта, възкресението и вечния живот никога не са губили нито за миг своя вечен и непреходен смисъл.  Нито славата, нито силата си.  Именно те,  а не модерните закони,  финансовите гаранции, новото  въоръжение…нито  международните договорки и конвенции; само всеопрощаващите  Христови слова „Обичай…ближния като себе си.“ са залог за бъдното добруване на човечеството… И нищо друго!

Няма истинска любов без истинската, постоянна и неподправена прошка. Добрите взаимоотношения между Бога и човека и между хората са заложени единствено и само върху кратките, но пълни с огромно съдържание думи:    “ПРОСТЕНО – ПРОСТИ“!

Наближават Сирни заговезни – денят на Всемирното Опрощение…

Спомням си преди години, когато бях в Софийската Семинария, този ден. Всичко бе трогателно. В края на службата се запяваше особено красивото песнопение  „Всем предстателствуеши, благая…“. Всички, воглаве с ректора на Семинарията, който в този ден задължително присъстваше на вечернята, заставаха пред олтара, учителите и възпитателите също бяха там.  Опрощавайки се с ректора, те заставаха след него, минаваха пети клас, после четвърти, трети  и така до най-малките. Всеки се опрощаваше със всеки. Очарователно бе да гледаш как в храма се извиваше една огромна спирала от около четиристотин човека и всеки казваше „простено – прости“, „простено – прости“! Всички пееха и се ръкуваха, а сълзите на умиление въобще не липсваха.

Св. Йоан Златоуст казва: „безброй много грешници изповядвали греховете си, падайки пред нозете на Спасителя и се сподобявали да получат прошка за тях. „Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“, казал Жизнодавецът на покаялия се болен (Иоан 5:14). „Прощават ти се греховете“, извикал Той, вдигайки грешницата, която оросявала със сълзи на покаяние пречистите Му нозе“ (Лук. 7:48).

Нека прибегнем със сърдечно покаяние към Него, Който ни изкупи със Своята свята кръв и Той, Всеблагият, ще ни приеме с радост в Своите отечески обятия, както някога Блудния син, както заблудилата се овца, за която повече ще се възрадва, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (Лука 15:7). Ако Той е заповядал на учениците Си да прощават грехове седемдесет пъти по седем (Мат.18:22), колко повече сам Той ще ни прости.“.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми