Св. Параскева, Петка българска

()

„Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа“

Наречена е още „българска“, защото в житията на светиите пише, че родителите ѝ били българи – заможни и известни.  

Тя се родила в градеца Епиват, находящ се в Тракия, през 11 в. Под грижите на майка си, св. Петка се възпитавала в къщи. В храма тя чула Христовите слова „Ако някой иска да върви след Мене, да се отрече от себе си…“ (Лука 9:23). На излизане от църквата тя изведнъж дала дрехата си на един бедняк, а взела неговите дрипи! Родителите ѝ я смъмрили за тази постъпка, все още неосъзнавайки, че евангелските слова са пронизали душата ѝ. От този момент нататък нейното сърце горяло от любов към Бога. Случката с дрехите се повтаряла непрекъснато, а когато родителите ѝ я мъмрели постоянно, тя им казвала, че иначе не може да живее.

В това време братът на св. Петка изучавайки Свещеното Писание решил да приеме монашество. Получавайки благословение за това от своите родители, той възраствал в духовния живот. Починал в дълбока старост като епископ и се удостоил с венеца на светостта.

Св. Петка напълно се разделила със света след смъртта на своите родители. Повечето сведения за живота ѝ са събрани от светогореца Никодим. Той разказва, че след кратко пътуване из светите места на Цариград тя се заселила край един усамотен храм, посветен на   Покрова Богородичен.

Чуден е животът на преподобната наша майка Параскева, по-късно станала известна и почитана светица по целия свят, а особено на Балканския полуостров. След нейната блажена кончина Бог я прославил с нечувана слава, тъй като през земния си живот тя не била известна никому. И това било така по нейното желание – да живее най-скромния и тих живот. Затова ние до днес тачим смирението като най-достойната добродетел и най-великото дело на земята.

Не след дълго тя се отправила за Палестина, където се поклонила на светите места и се заселила в Йорданската пустиня. Преданието разказва, че там тя прекарала в подвизите на пустинния живот. Навсякъде, където се пише за нея, твърдят, че  се хранела само с растения и то след залез слънце. Никакви изкушения не могли да я отделят от Вишния, когото тя имала за свое прибежище. Така тя прекарала целия си живот. Постоянно пребивавала в молитва. Именно тогава ѝ се явил ангел, който я известил за близката ѝ кончина и ѝ наредил да се върне в родния си град.

 Когато пристигнала в родния си град Епиват тя не заварила жив никой от роднините си. Заселила се близо до храма „Св. Апостоли“, където пребивавала в постоянна молитва. Минали две години и веднъж, когато усамотена се молела, предала Богу дух.

Благочестиви християни погребали тялото ѝ вън от града, мислейки я за чужденка. Никой не я познал, а и тя не казала на никого откъде е.

От този момент Бог прославил своята предана девица. Съвсем скоро открили тялото ѝ, а тлението не се било докосвало до него. Преподобната се явила на мнозина, а чудесата, които ставали в храма, дето положили нетленното ѝ тяло, потекли като река. Слепи проглеждали, хроми прохождали, тежко болни напълно се изцерявали.

Два века по-късно започнали пътешествията на нейните мощи. Тогава пределите на Цариград били под властта на папистите-кръстоносци. Българският цар Иван Асен освободил светите мощи на преподобна Параскева от нечистата власт на франките, които треперели от него. В Търново бил построен храм в нейна чест, който да приюти  мощите ѝ. Така те били пренесени в Търново в 1238 г. и положени в едноименния храм.

Когато султан Баязид превзел Търново всички светини били разграбени. Тогава влашкият владетел успял да изнесе мощите на преподобната, облечени в дрипи. Три години те пребивавали във Видин – до 1396 г., когато заедно със Влахия той също паднал под османска власт.

Сръбската княгиня Милица (чиято дъщеря става съпруга на султан Баязид), измолила от султана мощите на св. Петка и те били пренесени в Сърбия.

Чак през 1641 г. при румънския владетеля Василий Лупул благоговейно ги пренесли в гр. Яш, (Румъния). Най-напред те били положени в манастира „Св. Три Светители“, а по-късно – в Яшката катедрала „Сретение Господне“, където те почиват и до днес.

Паметта на св. Параскева (14 октомври)  се чества и почита особено благоговейно в цяла Румъния, но най-вече в България, където голяма част от храмовете и манастирите са посветени именно на нея.

 Ако не бяха черните векове на Османското робство, нетленните ѝ мощи щяха и днес да почиват в нейния храм в Търново.

„Като видя благо-честивият Йоан Асен, цар Търновски, нетленните твои мощи и като чу колко обилни изцеления и чудеса източват те, възжела ги като многоценно богатство, пренесе ги на българска земя и се възрадва всесърдечно. И ние те почитаме като преобилен източник на Божията благодат, изпратен свише нам, пеейки на Всеподателя на благата небесни и земни: Алилуия!

Радвай се, покровителко на българската земя!“             

(Из акатиста на св. Параскева-Петка)                                   

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми