()

В памет на отец Ангел

Ако пее душата ми нещо тревожно сега, 
а пък аз оглушал съм от хорския, шумния устрем, 
вие чуйте я, мои приятели верни, така 
няма нейния съвестен глас да отиде напусто.

Аз го чувам всред земния тътен и грохота чер 
като тиха лирична мелодия, нежна и бяла!
Аз го чувам, самин сред морето от сиво безверие, 
сред съблазни, в които душата ми бе устояла.

Ако пее душата ми нещо тревожно, а аз 
оглушал съм от сложни акорди и пориви бързи, 
вие чуйте я, мои приятели верни, тогаз 
с любов ми кажете да умия греха си със сълзи.

Погрижете се, мои приятели верни, за мен 
с любов и със нежност, както се грижи за ближен!
Аз не съм, аз не съм, и не мога да бъда блажен, 
но и няма да бъда превзет от суетните грижи!

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми