()
Малко слънчице е нужно 
в този студ така голям 
да запеят птици чудни 
на сред белия саван!

И трошички трябват само 
за огромно пиршество, 
нищо, че от студ сковано 
тръпне земното кълбо.

Щом за птиците небесни 
Бог така е отредил 
знам, за мене по-е лесно, 
мен е с разум надарил!

И трошичка мен ми стига 
от небесната храна. 
С нея се човек издига, 
дъжд вали от светлина.



 -          -          -



АЗ ЧУВАМ как земята се върти 
и виждам как звездиците бледнеят!
В едно със този крехък свят, уви, 
все някога самотно ще изтлея. 

Но моята душа ще търси брод
към онзи свят, към вечността, където 
ще срещна моя Свят и Силен Бог 
и вечна радост ще блести в сърцето!

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми