()
                                                                „Не знам дали понякога – чрез моите криле –
                                                                 успявала съм истински да стъпя на земята“
                                                                                                                       И. Цветкова

Така е. Крилете са за небесата! 
И колкото растат във полза на ръцете 
те по-високо ни понасят.  
Но непременно на земята  
уморени привечер ще падаме.

Така е. Веднъж политнали към небесата 
суѐтни грижи, враг и пустота 
не ще живеят във сърцата ни…
Защото там е радостта посята.

Между небето и земята неусетно 
в незнанието си изтляваме понякога.
От стихове около нас е светло! 
От стихове гори снега!
Със стихове си пращаме привети, 
превръщайки във ден нощта.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми