()
                                                                              Ромашки спрятались, 
                                                                        поникли лютики…
Войната свети нощем в небосвода!
„Война за мир“ отново днес се води.
Воюват наши братя там далече, 
а тук – война на думи и война на речи 
се води, безпощадна, и навред 
се пишат гневни думи – ред след ред.
Като светкавица – от край до край небето 
пресичат мълнии. Над златните кубета 
огромни кръстове безброй блестят – 
на тях отново е Христос разпнат!

О, злоба черна, пак ли  победи 
мира човешки – както и преди? – 
Отново ще засипеш с прах и пепел 
света ни, току-що умит и светъл… 
Отново бесовете ти зачернят 
от всички  – християните най-верни! 
Отново бягат, падат, стават, мрат… 
(Кога ли, Боже, мъките ще спрат?) 
чедата Божии – творението свято, 
на този свят, най-славно и богато.

Злокобна мисъл и борба за власт,
ти стара завист, низка земна страст, 
ти мамиш и държиш от панти века 
във своите прегръдки зли човека! 
И от божествен земен господар 
превърна го в змия, в животно, в звяр!
Но знай, че много скоро иде Царя 
и от небето с жупел и със сяр 
ще те затрие в дън земя, където 
е мястото ти, обещано от Завета.

Зари огряват нощем небосвода 
и залпове ехтят във изнемога, 
но точно там, където от преди 
извиваха призивните тръби 
ще възцари вековен Божи мир 
ще пеят чудно ангели безспир…
Ще цъфнат най-красивите цветя 
със неувяхващи и приказни листа
и ще покрият пепелищата студени 
лютиче, лайка, бели хризантеми…
И рай ще са безкрайните поля,
и ще владее тихо над света 
божествената, вечната любов 
и Неговия светъл благослов!  

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми