„И ако един българин е по-демократичен от другите – това е царят. Една вечер, когато биволите се прибираха всред облак прах, Негово Величество ме прие в едно старо българско стопанство. Тук, в долината на розите, той живее като всеки заможен селянин всред цветята и планината, които обича. По-късно царят ни отведе с автомобил през хълмовете, където той познава всеки земеделец по име, и ние узнахме, че всеки път, когато може да има кратка почивка, той обикаля провинцията със своя пътнически автомобил, който кара самичък. Той яде скромно в най-бедните села, говори с мъжете, жените, децата, които го гледат по-скоро като другар, отколкото като човек, който живее в дворците; когато няма друго жилище, той се връща да спи в автомобила си. Заедно с кръвта на Людовик XIV, царят е наследил латинското достойнство и чар. Чувствителен и сериозен, той е крайно привлекателна личност. Той страни от всяка форма на публичност и предпочита да пътува инкогнито. Недоверчив към всичко прекалено модерно и към всички внезапни ново въведения, той още си служи със спалнята, в която е спал като дете и отказва да смени каквото и да било от викторианската мебелировка в дворците си. Традицията значи много нещо за него и макар да е много млад, поради войната той не е имал младост. Той се отнася към отговорностите си сериозно и съчетава съзнанието за дълга с едно живо човешко съчувствие.“ („Дейли Телеграф“, Великобритания – 28.XII.1928 г. – http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/791)
ЦАР ОБЕДИНИТЕЛ
На Н В Цар Борис Трети
Високо, скътан в пазвите на Рила
виши снага самотен монастир;
за българите крепост и закрила,
сред бурите – пристанище и мир.
И заедно с пустинника-отшелник
едно сърце затворено е там;
то спря, отровено от врагове неверни,
покой намери в тих и чуден храм.
И векове, за нашите царе и патриарси
бе манастирът и заслон, и пристан тих.
А сетне той, на Българското царство,
последният владетел приюти.
Сърцето му и днеска, казват, бие
щом долепиш до камъка глава…
А Добруджа и Македония, и ние
ще му изпеем най-красивите слова…
И млад бе ти, но мъдър и достоен
за Българския трон велик,
защото шеташе сред стъ̀гди и усой
и стана за народа мъченик.
Сред бран световна истинския мир възлюби,
помилва и спаси и чужд и свой.
И приживе ти никой не погуби,
превръщайки се в истински герой.
След твойта смърт – и бомби и снаряди
хвърчаха над светата ни земя;
отвсякъде свирепи лешояди
със завист пиха нейната снага.
Кощунство черно! Гробът оскверниха
на нашия обичан цар…
О, Господи, в сърце молитва тиха
прати ни в памет на светия господар.
Ти името Борис – на царя-покръстител
достойно носеше през земния си път.
Високо днес и двамата стоите.
Светците никога на мрат!
Свещ. Л Лазаров, 2021
Снимка: https://dariknews.bg/novini/bylgariia