Рождество над Търновград

           Виши, виши се, мой Сионе,
           мой благолепен Търновград...
			             Р. Радков

Ще дойде дълго чаканата зима, 
ще се извие снежният повей…, 
и в скромните ни хижи, дето има 
камини стари, пламъчето ще затлей…

Ще затрептят сърцата зад стъклата, 
изписани от сутрешния мраз.
Добре дошли, вий празници познати, 
белязани от янтарен елмаз.

Спуснете се, премъдри коледари, 
по улиците стръмни на града; 
макар и малки, толкова сте стари, 
че гоните от нас дори страха.

Тогава тъжните води над Янтра 
ще светнат на Божич от тържеството, 
и ще празнува – под звезди-брилянти, 
Търново най-светлото си Рождество.