Ще ми се да кажа няколко думи за едни особено тежки човешки пороци…, а именно: гордостта, своеволието и алчността. Защо именно за тях?, защото заради тези недостатъци човекът, в лицето на Адам и Ева, бе изгонен от Рая. Всъщност те сами сториха така че да напуснат красотата и съвършенството на Едем, където бяха владетели и домакини на цялата природа и се озоваха в земя „суха, безводна и пуста“, понесоха бремето на тежкия физически труд, Ева с болка започна да ражда децата си, а животът на всички нас взе да завършва с физическа телесна смърт… Бог не унищожи човека заради това, че той използва престъпно дарената му свобода, защото Бог е Творец, а не разрушител… Той остави човека да живее така както искаше: според своята несъвършена и объркана воля. А тя и до днес е подвластна на посредствени представи и липса на далновидност… Човекът продължава да бъде изгарян от трите порока: гордостта, непослушанието и алчността. И въпреки това в света, който ни заобикаля е останал отпечатък от райската красота: птиците продължават да пеят своите чудни песни, вековните гори дишат и вдъхват живот на всички ни; небесата светят със своя лазур, а нощем пред нас се разкриват тайните на вселената… Бог направи така че човешките грехове, греховете на милиарди хора по света, и до днес да не запетнят съвършенството и красотата на мирозданието.
Нещо повече: в лицето на нашия Спасител, Божия Син Христос, ние намираме лечение на всички последици от грехопадението. В Църквата, чрез тайнствата, ние храним своята вяра, живеем обновен живот, стремим се да развием божието подобие, заложено в човека като съвършена възможност за богоуподобяване; и проповядваме в ъ з к р е с е н и е т о, единствената победа над смъртта… Но, за жалост, не всички.
В нашите времена трите човешки порока – гордостта, своеволието и алчността завземат чудовищни размери… Знаете ли защо? Защото тези човешки недостатъци нямат граница. Разболее ли се човек от тези три болести, той изпада в състояние на заблуда и самозаблуда; губи реална представа за себе си и заобикалящия го свят. Започва да защитава явни лъжи, става низък и долен слуга на самия себе си. Но не на възвишените си богоподобни качества и възможности, а само на своята себичност, на тясната си индивидуалност и на незадоволимите си потребности; гордостта своеволието и алчността като тумори разяждат човешката същност – в личен, в обществен и в глобален план.
Хронично болните от тези три заболявания не чуват нито призивите на Църквата за скромен и смирен живот в чистота и въздържание, нито декларативните възгласи на най-модерните психолози, че представата за своето “Аз”, интуицията и подпраговите влечения са безсъзнателна форма на поведение (Минева, К., 2026:1). Развилата се в тях алчност ги тласка към самоунищожение, към унищожение на природата около тях, към унищожение на целия свят…
Ние днес, в това селце, все още запазило своята чудна природа и своя скромен православен храм, но силно обезкървено от към жители, помолихме Бога да ни защити – нас, своето обично и най-ценно творение, от заплахата на поредните безсъзнателни прояви на човешката алчност и на безразсъдното своеволие… На онези, на които е дал възможност да правораздават в земните съдилища, да дари разум и воля, за да отсъдят в полза на истината и справедливостта. Нашето желание е скромно, а то е: и деца ни да виждат красотата на този свят, да го обичат и да живеят с грижата за него.
И нека никой не забравя, че крайният съд е в Божиите ръце! Той ще отсъди над всеки според делата му, и Неговата присъда ще бъде за вечни времена.
С. Лакатник, храм „Св. Петка“, Ден на будителите – 2026
