Поезия

По стари улици от мрамор и гранит детинските ми спомени се носят… Денят е ноемврийски, мразовит, секат на слънцето последните…

Есента отминава и отново лъчи всред лазурите сини греят както преди. Но дали ще възкръсне мойта малка страна и народа…

(пред паметника на Яворов в Поморие) Яворов седи и гледа към морето. Макар от камък, толкова е жив; и писаното…

Моят свят бе огромен – от баир до баир. Над баирите плуваше звездната шир. Първан Стефанов Нашата среща днес е…

Макар и думи тъжни да съм писал, превръщайки се целия в сълза… И да живеем, все едно, орисани в земята…

Беше прекрасен слънчев ден и слънцето снега топеше, а той потичаше, освободен от своите окови беше. И мен разтапяха лъчите…

И този спомен дълго ще ме мъчи!И пак ще падат есенни листа.И пак в гората ще избликне ручей, и нейде…

Макар да е зима, безлунни, но ясни и светли са нощите – с толкова едри звезди… И в тях вече…

За мене тя е кротост, обвита в чистота; забулена е от мъглата на покоя. И там дълбоко в нейните недра…

В този свят ни ориса някой, не на шега, и на камък написа: все да водим борба за Родина, за…