Пощада

                             Мечтите зъзнат в наший път 
                             и вятърът пищи: пощада!
                             Незнайни сили ни влекат, 
                             а зимна нощ безшумно пада.
                                                 Николай Лилиев

Нейде като длан прострян 
пътят ни далеч се вие.
Пак в илюзия и блян 
цял животът ни се крие!

В стръмния си път вървим 
без пощада, без пощада…
О, покой неуловим! 
Ти сърце,  докрай ще страдаш.

Но открия ли в нощта 
„пеперуди, пеперуди“…
Литва моята мечта 
тъмнината да прокуди.

И тогава виждам как 
сред житейските долини 
онзи черен, тъмен мрак 
Бог с лъчи си просветли ни. 

И тогава мога, знам, 
с онзи нежен, детски плам,
стъпкал всякаква тревога, 
да предам душа на Бога.