За времето, науката и нашата Християнска вяра

()

(Трета част)

Макар, че до някъде  свикнахме с бързите промени, ние няма скоро да се убедим, че те задължително са нещо добро, защото виждаме как често  се превръщат в алгоритъм на деструкцията. Просто не зная какво ще измислим утре и последното ме тревожи много повече от това, дали въобще ще измислим нещо… Какво ще разпишат законодателите по отношение на човека и неговата сложна душевност, защото тя няма нужда от никакъв  модернизъм и комфорт, а просто от ближен. Не виждам нашият високоинтелигентен прогрес да произвежда истински ближни и това ме плаши!

Какво става в съзнанието на един мислещ човек, обладан от електронните медии, в който липсва здраво вкоренен и жив православно-християнски светоглед? 

Днес, сред нашето общество, невидимо властват идеологеми от различни исторически структури, от различни периоди, националности и експерименти. В нас самите (дори и да не го осъзнаваме, дори и да не го желаем) се смесват елементи на божествена метафизика с обективирано рационално познание, на богословстващ разум с най-див секуларизъм, останки от нежно Просвещение и издигащи юмрук религиозни фанатици. Макар на  последните вече никой да не обръща внимание, отзвук от техния вик стига до нашето съзнание. Макар да звучи страшно и нелепо, мисля си – почти всички ще се съгласят, че колкото „по-далече“ стояхме от Новия свят, толкова по-малко замърсители имаше в нашето съзнание. В случая ретроспекцията е правопропорционална на очистването. Но ретроспекцията (освен на теория) днес е невъзможна! Науката продължава да се развива и отдавна премина някои важни граници,  поставени в миналото от ВЯРВАЩИТЕ учени.  В „развитото“ ни общество, което въпреки това продължава да се развива,  няма връщане назад! Кой както и да разбира последния израз, все ще бъде прав!  

Но няма място и за шега. Правилни или не, научно-техническите процеси нямат спиране. А нямат спиране, защото никой не пита правилни ли са, или не! Ако някой попита – той веднага се обявява за луд.   

Ако образно осмислим собственото си съзнание като чаша с вода, налята от извора на времето днес, и я съпоставим с такава, от преди няколкостотин години, при един процес на сравнителна електролиза ще си проличи колко много разтворени вещества и други, получени при вторични реакции, са налице в нашето съзнание. Чашата с вода ще стане мораво-ръждива, със зеленикави и черни оттенъци (като скъпата „питейна“ вода от градските водопроводи).

Не съм единственият, който е писал за процесите на отделянето на Западните държави от църквата и насилственото им освобождаване  и от най-малкото наследство на религията. Нима сред Западната наука на двайсети век не бе обявена война на всеки религиозен догматизъм и въобще – авторитет? Нима в училищата, академиите и всички държавни институции на „модерните“ общества от Новия свят с параден ход не триумфираше рационалното научно познание, което отричаше Бога и назначаваше на Негово място човека? Нима този революционен червен, социалистически парад, небрежно заметнат в моравата тога на науката, не изгони докрай Бога, вярата и религиозното съзнание от научните среди за десетилетия напред? С това – отново до тук.

Ето го резултатът, ето го напредъкът, ето го грандиозният успех. Той ни заобикаля навсякъде.

Но какво виждаме в крайна сметка? Съвсем не изчезнаха нито храмовете, нито религиите, а това е друг въпрос – много интересен и важен?! Как ще ги преосмисли съвременният човек?

Не изчезна Християнството и най-вече – не изчезна Бог, Той не „умря“, както предвещаваше Западният Социализъм и Модернизъм!

Жив е Бог! Не може да умре Вечносъществуващият, не може да умре Творецът!

И ето какво казват за Него истинските учени?

ЙОХАН КЕПЛЕР – един от основоположниците на  Астрономията, заявява:

„О, колко е щастлив този, на когото е дадено чрез науката да се издига до небесата. Там той вижда най-висшето творчество на Бога! Благодаря Ти, Господи, че Си ме устроил с тази велика радост: да изучавам Твоето творение. О, колко е велик нашият Бог! Нека душата ми непрестанно да възпява Неговата слава!“ 

КАМИЙ ФЛАМАРИОН един от най-известните френски астрономи казва:

„Математическият ред във Вселената е следствие на Висш Разум, а не на разума на астрономите, откриващи законите, които управляват света. Върховни Причинителю на цялата стройност и красота! Кой и какъв Си Ти, щом като Твоите дела са тъй велики?! И с какво име да наречем този,  който не живее с мисълта за Тебе и те отрича, който никога не е чувствал Твоето присъствие, Създателю на всичко? Аз с любов се прекланям пред Тебе.“

Според МИХАИЛ В. ЛОМОНОСОВ „Творецът е дал на човешкия род две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата — Своята воля. Първата е видимият свят, който Той е сътворил, за да може човекът, гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му, да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието благоволение за нашето спасение. Физиците, математиците, астрономите и другите изяснители на Божиите действия в природата са такива, каквито са апостолите, пророците и църковните учители за Свещеното Писание“

И според ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ „Природата без съмнение е втората книга на Бога, от която не трябва да се отказваме, но която сме длъжни да четем“.

АНДРЕ МАРИ АМПЕР е сигурен, че „Най-убедителното доказателство за битието на Бога – това е хармонията на средствата, с помощта на които се поддържа ред във Вселената. В природата ние можем да наблюдаваме делата на Твореца и от тях да се издигаме чрез познанието към Твореца“

На въпроса дали вярва в Твореца, ТОМАС ЕДИСОН отговарял: „Разбира се! Съществуването на Бога може дори да бъде доказано! Най-голямо уважение и възхищение изпитвам към всички инженери, особено към най-великия от тях – Бога!“

Известни са думите на НИЛС БОР, който казва: „Не е наша работа да предписваме на Бог как той трябва да управлява този свят.“

ЛУИ ПАСТЬОР е убеден, че всеки разумен човек, изучавайки заобикалящия го свят се доближава до неговия Творец. „Колкото повече се занимавам с изучаване на природата, толкова повече заставам в благоговейно изумление пред делата на Твореца. По време на моята работа в лабораторията аз се моля.“

Първооткривателят на радиоактивността АНРИ БЕКЕЛЕР свидетелства: „Именно моите изследвания ме доведоха до вярата в Бога“.

Големият учен инженер и естествоизпитател АЛЕКСАНДЪР АГАСИС казва: „Светът е най-нагледното доказателство за съществуването на личен Бог, Творец на всичко и Промислител на света. А науката е превод на мислите на Твореца на човешки език“.

Същото твърди и химикът ЮСТУС ФОН ЛИБИХ, един от основателите на Агрохимията: „Опознаването на природата е път към благоговение пред Твореца“.

Един от най-великите математици ОГЮСТЕН ЛУИ КОШИ, заявява: „Аз съм християнин, т.е. вярвам в божеството на Иисуса Христа така, както са вярвали Браге, Коперник, Декарт, Нютон, Ферма, Лайбниц, Паскал, Грималди, Айлер и други велики астрономи, физици и математици от миналите векове… В това аз не виждам нещо, което да ми попречи в моята работа като учен. Напротив: без този свят дар на вярата, без да знам това, на какво да се надявам и какво ме очаква в бъдеще, моята душа неуверено и неспокойно би се мятала от едно нещо към друго“.

БЛЕЗ ПАСКАЛизобретател и откривател на Хидродинамиката и на Хидростатиката, който до осемнайсет-годишна възраст открива и доказва сам повече от трийсет теореми, доказва атмосферното налягане и изобретява барометъра, пише цяла книга за Бога и вярата, наречена „Мисли“. Той спокойно може да бъде наречен апологет на Християнството. Интересни са някои от следните мисли, записани в нея:

1. единствено чрез Иисус Христос познаваме не само Бога, но и себе си;

2. Иисус Христос е Бог, до Когото се приближаваме без гордост и пред Когото се смиряваме без отчаяние;

3. без Иисус Христос човек затъва в пороци и нещастия;.

4. познанието за Бога без познанието за собствената ни окаяност поражда гордост. Осъзнаването на собствената ни окаяност, без познанието за Бога, поражда отчаяние. Познаването на Иисус Христос помирява тези две крайности, защото чрез Него научаваме и за Бога и за нашата окаяност.

Невъзможно е да пропуснем ИСАК НЮТОН, който винаги при споменаването на името Господне от уважение си свалял шапката. Често иронизиран заради тази своя постъпка, веднъж псевдоучени атеисти се решили открито да го запитат: „Как ти, бидейки толкова велик учен, вярваш във всеобщото възкресение на мъртвите?“. Кой е този, който е в състояние да събере превърналите се в прах тела на починалите и да ги създаде отново?

Ученият се усмихнал и не отговорил нищо. Той взел шепа железни стърготини, набързо ги смесил с пръст и след това надвесил над сместа парче магнит. С леко шумолене металните стружки полепнали за магнита и след малко в пръстта не останала нито една. Нютон погледнал присъстващите и внушително казал:

– Нима Онзи, който е дал такава сила на бездушния метал, не може да направи по-голямо чудо с душите ни, когато трябва да ги облече в предишните, но обновени от възкресението тела?

Колко много подобни примери можем да представим, но нима от всички тях не става ясно винаги  и само едно? Колкото по-голям и гениален е ученият, толкова по-силна е  вярата му в Твореца. Не случайно на тези имена Бог е дал да направят най-големите открития, прекланяйки се пред Абсолютно съвършения Разум, който е вложил дух в безжизнената материя. До този божествен дух те самите са се докосвали чрез откритията си.

Празен от към открития е нашият двайсети век, когато псевдоучените идеолози, отричайки Твореца и водени от егоистични и комерсиални подбуди, макар и да усъвършенстваха знанията на своите предшественици, резултатите от това обслужват само и единствено прищевките на свръхбогатите и приличат на безумие.

„Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“. Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?… защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците…

Ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо. (1Кор 1:20,23,27,28)

„Господи, кая се за неверниците, дето с неверието си трупат грижи и болести и връз себе си и връз своите приятели.“ (Св. Николай Велимирович)

Библиография

1.Димитров Т., 50 нобелови лауреати и други велики личности за вярата си в Бога, Спектра-Варна, 2006

2. Николов, И., Има ли Бог, Витезда.

3. Свещ. Лазаров, Л.,  ПО ШИРОКИЯ СВЯТ, София-Многоточие, влязла за печат 2021 г.

4. http://www.hristiqni.com/novini/lyubopitno/1903-svetovnoizvestni-ucheni-povyarvali-v-bog#ixzz2mcmseAFi

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми