Цар миротворец, спасител и обединител!

()

„И ако един българин е по-демократичен от другите – това е царят. Една вечер, когато биволите се прибираха всред облак прах, Негово Величество ме прие в едно старо българско стопанство. Тук, в долината на розите, той живее като всеки заможен селянин всред цветята и планината, които обича. По-късно царят ни отведе с автомобил през хълмовете, където той познава всеки земеделец по име, и ние узнахме, че всеки път, когато може да има кратка почивка, той обикаля провинцията със своя пътнически автомобил, който кара самичък. Той яде скромно в най-бедните села, говори с мъжете, жените, децата, които го гледат по-скоро като другар, отколкото като човек, който живее в дворците; когато няма друго жилище, той се връща да спи в автомобила си. Заедно с кръвта на Людовик XIV, царят е наследил латинското достойнство и чар. Чувствителен и сериозен, той е крайно привлекателна личност. Той страни от всяка форма на публичност и предпочита да пътува инкогнито. Недоверчив към всичко прекалено модерно и към всички внезапни ново въведения, той още си служи със спалнята, в която е спал като дете и отказва да смени каквото и да било от викторианската мебелировка в дворците си. Традицията значи много нещо за него и макар да е много млад, поради войната той не е имал младост. Той се отнася към отговорностите си сериозно и съчетава съзнанието за дълга с едно живо човешко съчувствие.“ („Дейли Телеграф“, Великобритания – 28.XII.1928 г. – http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/791)

ЦАР ОБЕДИНИТЕЛ

На Н В Цар Борис Трети

Високо, скътан в пазвите на Рила 
виши снага самотен монастир;
за българите крепост и закрила, 
сред бурите – пристанище и мир.

И заедно с пустинника-отшелник 
едно сърце затворено е там; 
то спря, отровено от врагове неверни, 
покой намери в тих и чуден храм.

И векове, за нашите царе и патриарси 
бе манастирът и заслон, и пристан тих. 
А сетне той, на Българското царство, 
последният владетел приюти. 

Сърцето му и днеска, казват, бие 
щом долепиш до камъка глава…
А Добруджа и Македония, и ние 
ще му изпеем най-красивите слова…

И млад бе ти, но мъдър и достоен 
за Българския трон велик, 
защото шеташе сред стъ̀гди и усой 
и стана за народа мъченик.

Сред  бран световна  истинския мир възлюби, 
помилва и спаси и чужд и свой.
И приживе ти никой не погуби, 
превръщайки се в истински герой.

След твойта смърт – и бомби и снаряди 
хвърчаха над светата ни земя; 
отвсякъде свирепи лешояди 
със завист пиха нейната снага.

Кощунство черно! Гробът оскверниха 
на нашия обичан цар…
О, Господи, в сърце молитва тиха 
прати ни в памет на светия господар.

Ти името Борис – на царя-покръстител 
достойно носеше през земния си път.
Високо днес и двамата стоите. 
Светците никога на мрат!
                                                                  Свещ. Л Лазаров, 2021

Снимка: https://dariknews.bg/novini/bylgariia

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми