Социализмът е смъртен враг на религията

()

СЪКРОВИЩА ОТ МИНАЛОТО

В наше време религиозно-християнският мироглед се сблъсква с друг диаметрално противоположен материалистичен мироглед, известен под името социализъм. Встъпвайки в световната история с проповед на  „ново откровение“ и с горделива мисъл да произнесе преоценка на всички ценности в живота, социализмът още при първите крачки на дейността си, се обявил за непримирим и смъртен  враг на всяка религия и на Божественото откровение. Премахването на Бога и на всяка религия е първа и неотложна задача на съвременния социализъм.1) За да не бъдем голословни в съжденията си за социализма ще се постараем да приведем данни от съвременната социалистическа, и особено, социалдемократическа литература. Известният германски социалдемократ Бебел на 31 декември 1881 година пред целия Раихстаг заявил:  „В религиозната област ние се стремим към атеизъм“. В брошурата си „Християнство и социализъм“ Бебел, наричайки себе си враг на всяка религия, пише: „Премахването на Християнството, както и на всяка религия от гледището на социалния прогрес е силно необходимо“. Бащата на социалдемокрацията Маркс в едно от съчиненията си пише: „Религията е свършен въпрос за интелигента, но вреден опиум за народа, а затова  освобожденията на съвестта от омайванията на религията може да се счита за съдействие на реалното щастие на народа“.(Маркс. За еврейския въпрос) Известния социалист Либнехт на Галския конгрес, като пояснил, че сам той бил атеист, изказал надежда, че основните начала на социализма ще преодолеят религиозните форми на народното неразумие. Водителят на италианските социалисти Ферри също намерил за нужно да оповести на цял свят, че той не вярва в Бога.(Итальянский сборн.86) Според Бокс едничката вяра на социалиста може да бъде неговата социална вяра. Дори недостоен е за името социалист оня, който сам не е атеист и не се залавя ревностно да разпространява „безверието“, казва фанатикът на социализма Тодт. Социалистическият писател Дицген, дори се извинява пред читателите на „пролетарска логика“ за непопулярния израз „понятието за Бога“, понеже му било известно, че всичко което засяга религията, извиква в социалистическите кръгове отвращение. (Писма за логиката. Писмо 12) Социалистът Пол Лафарг в едно от съчиненията си негодува за дето основите на религията още не са изгонени окончателно из ума на учените, но него го утешава това, че пролетариатът в силата на целия ред на живота, вече доста е заразен с безверие, а когато средствата на производството преминат в ръцете на обществото, в социалната област няма да остане вече нищо тайнствено и непостижимо, тогава и вярата в Бога ще бъде изтребена из човешката душа.(Пол Лафарг. Произходът на религията.) Към това мнение се присъединяват социалистите Паннекоек и Щамфер.(А. Паннекоек. Социализъм и религия) Във фанатизираното въображение на социалистическите маниаци на безверието вече се рисува първия ден на , чиито международен празник ще се празнува в Рим, в сбора Петър, и „когато цялото религиозно минало ще стане предмет на любопитни разговори и весели смехове, когато в храмовете ще се поместят… изложби от произведенията на съвременните производства и когато мястото на религията заеме сливането на всички интереси в икономическата солидарност“(Итал. сб. 135)    

Като дошъл до такова нравствено падение, като поставил печалбата и любовта към света по-горе от любовта към Бога и като се отрекъл от самия Бог, може ли социализмът да възпре вярата в безсмъртието на душата? Не ще и дума, че не може! Неговото отричане последователно изтича от теоретичните основи на  материалистичния мироглед на социализма, а още повече от неговия практически материализъм. Не случайно при входа на берлинските гробища на социалистическата свободна община стърчал следния надпис:       

                       „ Търсете в шумния свят блага и наслаждение!

                                 Друг свят няма, и няма възкресение!“ 

Като отрича вярата в безсмъртието, социализмът разчита главно на унищожението на тая вяра и на замяната на вечния живот с тленните съблазни на временния живот. „Обещавайте на пролетариата нетърпелива надежда не за задгробен свят, а обещавайте му, че той ще владее тукашния свят“, поучава социалистът Кауцки. (Католическата църква и социалдемокрацията)

А Бебел дори в Райхстага на 23 февруари 1890 година не се стеснил да каже, че отричането на безсмъртието е едно от основните условия за успеха на социализма, понеже с отслабването на вярата в небето крепнат социалистическите искания за сваляне небето на земята. Ето защо Дицген се стараел да изобрази учението за двата свята като най-голямото заблуждение и съветвал да се предпочита тукашния удобен свят пред отвъдния. (Дицген. Завоеванията на философията, гл.ІІ) … Съобразно това изповедание на безверието, социалистите по всички начини се стараели да  отричането на безсмъртието. В своята популярна преса те съветват да се осмиват заплашванията с ада, споменаването на небето да се презира. Но да се изтръгне из душата копнежа към вечен живот, вярата в Бога и безсмъртието – не е лесно. Тая вяра е нещо най-естествено, тя дава такъв дълбок смисъл на целия земен живот, а от друга страна – ужаса от смъртта е тъй голям, че да се изкоренят тия две чувства у хората е невъзможно. Ясно е че фанатиците на безверието виждат в това съществена пречка за своето учение и се изпълват с голяма злоба против религията, заради вярата в Бога и безсмъртието. Заради това в последно време в социалистическия лагер се правят дори опити за „научно“ опровергаване на идеята за Бога и безсмъртието на душата. Почти всички социалдемократични критици на религиозните идеи виждат в религията продукт на невежество, въображение или користни подбуди. Дори някои се осмеляват да виждат в християнския Бог идеализация на капитализма, който жадува за власт. Социалистът Енгелс в едно от съчиненията си, като обяснява по естествен път произхода на религията, пише: „Религията е извикана към живот от тъмните и първобитни представи на човека за своята собствена и окръжаваща го природа…“(Енгелс. От идеализъм към материализъм) Пол Лафарг в съчинението си „ за произхода на религията“ пише: „Бог е вредна и остаряла измислица възникнала в суеверните и страхливи умове под влиянието на страшните стихийни явления в природата. Човеците виждали светкавицата, слушали гърма, и бидейки непознати със законите на физиката, измислили Бога…“. И тъй, от гледище на социалдемократическите критици, Бог е измислица…, дело на страхливи и невежи хора, незапознати със законите на физиката.  Но така ли е в действителност ? Още Бекон бе казал, че „…повърхностната ученост отдалечава от Бога, а основателната приближава към Него“. Отдавна доказан факт е, че всички най-видни представители на естествените науки, хора, които са съдействали за прогреса на науката, са били дълбоко вярващи в битието на Бога и безсмъртието на душата. Истинската наука не се изказвала в смисъл, че отрича бога, напротив, колкото са по-дълбоки познанията на човека, толкова е по-определено в него понятието за Божеството. Нютон е казал: „Колкото повече човек прониква в тайните на природата, толкова по-ясно се открива пред него единството на предвечния план“. Няма да засягаме такива корифеи на естествената наука като Коперник, Кеплер, Галилей, Паскал, Райнке и др., защото техните религиозни убеждения са на всички известни, всички те са дълбоко вярвали, а живите по между тях и сега още вярват в битието на Бога, безсмъртието на душата, и в религиозните основи на нравствеността. Ще посочим само някои от по-късните велики учени, които били заедно с това и дълбоко вярващи. Знаменития английски химик Деви възторжено говори в едно от съчиненията си за християнската религия; той я сравнява с маяк в бурно море и с оазис в безплодна пустиня. Вярата на кроткото и любящо сърце Деви предпочитал пред другите духовни дарове – гениалност, остроиумие и фантазия. „Действието на религията“, казва той, “преживява всички земни радости, а особено то се усилва, когато телесните органи отслабват и тялото се приближава към разрушение“(Деви. Утешителни размишления на пътника, или последни дни на естествоизпитателя)

   Известният швейцарски ботаник и палеонтолог Освалд Геер в съчинението си „за доисторическото съществуване на Швейцария“ пише: „Природата в своето развитие представлява безкрайно и хармонично цяло, в основата на което лежи план и мисъл. Колкото повече познаваме живота на природата, толкова повече се убеждаваме, че само вярата във всемогъщия Бог, който от край е турил ред в света, разрешава загадката на природата и на живота. Не само човешкото сърце ни говори за Бога, но и природата, особено когато изучаваме флората и фауната на нашата земя.“ „Познанието на природата води към удивление пред величието на Твореца“, казва физикът Либих. „В каквато и насока да почнем да изследваме природата, всякога ще открием навред най-ясни  посочки за творческия Разум, или за Неговия промисъл, всемогъщество и  премъдрост“, казва знаменития геолог, приятел на Дарвин, Лайел. Известният ботаник Виганд, дори завещал през живота си: „Желая на моята гробница да бъде издълбан апостолския символ, понеже с Божията помощ вярвах във всичките му членове, и бидейки въоръжен с критически усет, който не се отклоняваше от указанието на действителността, ни в живота, ни в научните си трудове, не зачекнах коя и да е част от символа, и в тая своя вяра аз намирах решение на всички загадки на битието и успокоение“.  Естественикът  доктор Хартвиг в предговора на съчинението си „Бог в природата“ пише:  „Да погледнем на природата в нейните големи и малки явления, навсякъде ще видим следи от Височайшата Сила. От тук се убеждаваме, че ние зависим не от слепите закони на природата, а от един всемогъщ, всемъдър и всемилостив Бог.“ Известният английски философ и социолог Спенсър в едно от съчиненията си свободно изповядва своята вяра в Бога, като начало и причина на всичко съществуващо. Той пише: „Дълбоко вярвам в съществуването на Божествената сила, като висша причина на всичко съществуващо и движещо се“.(Спенсър. Крайните причини) Известния френски учен Луи Пастьор, който е направил велики открития в областта на физиологията и химията, с детска простота падал пред небесния Отец.  Първото му слово в академията на безсмъртните, след избирането му за член на това учреждение, било слово за изповядване на религията: „Господа, преди всичко, аз съм длъжен да кажа, че дълбоко вярвам в Бога“.

След всичко изложено се вижда, че опитите на социалистите-критици да докажат, че идеята за Бога е присъща само на суеверните невежи и да оправдават своето безверие с авторитета на някой представител на естествените науки, не издържа никаква критика. Всички, дълбоко и всестранно, образовани представители на естествените науки са били хора вярващи в битието на Бога, като висш Творец и Уредник на света. На всички тях е била повече от понятна дълбоката истина в думите апостола, който писал, че невидимото и непостижимо Божие същество, става видимо при разглеждането на природните закони и явления. (Рим. 1:19-20)

Всички възражения на социализма против идеята за Бога не са основани на никакви научни доводи, а са само пусти и надути фрази на дилетанти и пигмеи в науката, които не вникват в нейната същност и дълбочина, а често само повтарят чужди думи, без да ги разбират, както трябва. По повод на такива „мъдрувачи“, които отричат Божието битие, можем да приведем прекрасното сравнение на М. И. Погодин: „ Къртовете се ровят в земята, разсъждават и спорят за слънцето, и ето между тях се намират умници, които предлагат доказателства, че слънце няма, и не може да има… и невежеството ръкопляска“.(Г. Щелчков.Светлина на живота).

1). Изключение прави християнският социализъм.

Митрополит Борис (Охридски) и еп. Варлаам. 1919г.

Осъвременил и публикувал – свещ. Л. Лазаров – 2013г.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми