На Д.
Покоят зимен дни последни ниже, мъгливи нощи – дълги и сами. Годината, изпълнена с мечти и грижи като молитва свършва – със амин. И декемврийските последни дни отлитат, тъй както всичко тук ще отлети и няма, няма никой да те пита какво от този свят обичаш ти! Разхождам се всред тези бели зими, неземно-чисти, тихи и добри… Но моите ръце непримирими желаят пролетта да възцари! С цветята, дето приказно ухаят, с неземния небесен птичи хор, всред който химни ангелски, от рая, аз чувам и щастлив е моят взор. Не вземай зимни спомени в сърцето. В очите нежни пролет понеси! За лятото, изгарящо във жар полето сега, със страх и трепет, не мисли! Животът вечна пролет нека бъде, с надежда вечна, с вяра и любов! Творецът е приготвил свят отвъден от пролет по-красив, небесен, нов.
