Зов

Приведен, уморен, и в късна доба, 
молитвата ме тихичко зове;
духът ми премалял и в изнемога  
пред Бога, коленичил, се съвзе.

И думите покайни, благодарни, 
изричани с физическа нем̀ощ, 
са силни, и живителни, и тайни,
и Бог покой ми дава цяла нощ.

А някога Той тихо ме пробужда
и в тих унѐс, от Свойто висине, 
изричани като среднощна служба, 
Той дава ми красиви стихове.

И мойта немощ се във мощ претваря 
и сещам необятни светове; 
и сякаш Бог ми чудно проговаря, 
с любов и нежност тихо ме зове.