В памет на отец Ангел
Ако пее душата ми нещо тревожно сега, а пък аз оглушал съм от хорския, шумния устрем, вие чуйте я, мои приятели верни, така няма нейния съвестен глас да отиде напусто. Аз го чувам всред земния тътен и грохота чер като тиха лирична мелодия, нежна и бяла! Аз го чувам, самин сред морето от сиво безверие, сред съблазни, в които душата ми бе устояла. Ако пее душата ми нещо тревожно, а аз оглушал съм от сложни акорди и пориви бързи, вие чуйте я, мои приятели верни, тогаз с любов ми кажете да умия греха си със сълзи. Погрижете се, мои приятели верни, за мен с любов и със нежност, както се грижи за ближен! Аз не съм, аз не съм, и не мога да бъда блажен, но и няма да бъда превзет от суетните грижи!
