Предвестие за пролетта

От ден на ден събужда се и стопля се премръзналата синева 
и пролетта ще се разлее тихо над поля и дървеса.
Ще бликнат силни извори на радост и по смълчаните гори 
ще лъхне аромат на младост, ще пеят птици призори. 

Ти, моя пролет, възжелана, от дълги дни и часове 
в душата си те чакам – млада, окъпана от цветове… 
Съдба възкресна, тиха, скромна и пълна с Божия любов, 
прииждаш тихо, като в спомен, а сееш вред живота нов!

И в този свят, и вътре в мене, битуват двете естества 
на немощ и на възкресение, на радост, и на теглила… 
и всяка пролет със надежда проглеждат моите очи; 
защото в клетите премеждия небесен химн ще зазвучи, 

защото там, насред савана мъртвешки, леден и зловещ 
от малък лъч ще се захване светликът пролетен и свеж.
Ще  спрат лъчите златоструйни над ледния и тъмен хлад, 
и ще избликнат нови, буйни потоци с Божий благодат… 

От ден на ден, и в нови ери надеждата ми се множи,   
готов съм сили да премери със всички суетни лъжи!
О, вижте пролетта е тука, в зелените поля шуми, 
разлиства кукувичи буки, и с пролетен дъждец ръми… 

… Ръми и нежно засиява божественият благослов 
и на всички обещава ден възкресен, 
                                    пролетен 
                                              и нов.