Ромашки спрятались,
поникли лютики…
Войната свети нощем в небосвода!
„Война за мир“ отново днес се води.
Воюват наши братя там далече,
а тук – война на думи и война на речи
се води, безпощадна, и навред
се пишат гневни думи – ред след ред.
Като светкавица – от край до край небето
пресичат мълнии. Над златните кубета
огромни кръстове безброй блестят –
на тях отново е Христос разпнат!
О, злоба черна, пак ли победи
мира човешки – както и преди? –
Отново ще засипеш с прах и пепел
света ни, току-що умит и светъл…
Отново бесовете ти зачернят
от всички – християните най-верни!
Отново бягат, падат, стават, мрат…
(Кога ли, Боже, мъките ще спрат?)
чедата Божии – творението свято,
на този свят, най-славно и богато.
Злокобна мисъл и борба за власт,
ти стара завист, низка земна страст,
ти мамиш и държиш от панти века
във своите прегръдки зли човека!
И от божествен земен господар
превърна го в змия, в животно, в звяр!
Но знай, че много скоро иде Царя
и от небето с жупел и със сяр
ще те затрие в дън земя, където
е мястото ти, обещано от Завета.
Зари огряват нощем небосвода
и залпове ехтят във изнемога,
но точно там, където от преди
извиваха призивните тръби
ще възцари вековен Божи мир
ще пеят чудно ангели безспир…
Ще цъфнат най-красивите цветя
със неувяхващи и приказни листа
и ще покрият пепелищата студени
лютиче, лайка, бели хризантеми…
И рай ще са безкрайните поля,
и ще владее тихо над света
божествената, вечната любов
и Неговия светъл благослов!