Миг от вечерта

Тишината на множество капки,
с плач притихнал,  отронва дъжда.
Тези мигове, толкова кратки
са познати на мойта душа.

В селска вечер, единствено скрити,
с аромата на  скромна трева
те през тъмни баири долитат
и се спират пред мойта врата.

Аз ги срещам с очакване тихо
и изпращам по първи зори;
те в съня ми се нежно стаиха
и живеят във моите дни.

Тишината на множество капки,
с плач притихнал,  отронва дъжда.
Тези мигове, толкова сладки
сам за себе си ще задържа.