Спомени

Валяха тъжно есенни листа –
студени, мъртви, бледи, пожълтели.
По тях със плахи стъпки есента  
допяваше последните си трели. 

Със вятъра, неволно подранил,
в тополите намерил своя пристан 
и аз ще тръгна, пориви стаил 
и някакви копнежи детски-чисти.

И край реката, дето с часове 
понякога стоял съм в нея вгледан, 
ще се изгубят  старите ми светове 
и ще изтлеят спомените бледи. 

О, тези спомени! Като река влекат 
и  болест неусетно в мен израства…
И да изгарят мойта грешна плът 
над мене няма те да властват!