Надежда

Вечернонежна е онази нощ, която 
във мойта гръд стаява тишина.
А стъпките на отминаващото лято 
отекват в мен, подобно на вина.

Аз зная, всичко тук си отминава – 
така е в този крехък, тленен свят. 
Но моята надежда вечноздрава 
ще търси някой неразцъфнал цвят,

ще пази своя недопята песен 
и ще реди недоизказан стих. 
Със тях ще преживява всяка есен 
и ще се ражда в порив нежнотих!

И пак ще тръгне нова и красива 
да търси обещани светове…,
където любовта като река прелива 
и възкресява нежни цветове.