Запустелият манастир

Видение ли е това, о Боже, 
припомня ми се в мисъл и насън?!
Сред пущинаци, бурени и тръни 
пробили път – стоим възторжено!

Зад нас е полурухналият храм!
До нас е рухналата манастирска сграда!
Не е останала дори фасада…
О, запустение, о, мерзост! Срам.

И аз съм там, о, Боже, 
сред тези долни люде – 
застанали – същински юди – 
пред камера!  Нима възможно е!?

О, ти видение зловещо!
Сред руините – думи за изкуство…
О, вие думи, казани напусто!
Несмислен някакъв брътвеж.

Не бе видение, а спомен.
От мислите ми, заличи Го!
Че там и днес се трудно стига, 
но аз не съм, не съм виновен.

Престъпници предадоха
                 снагата му на мерзост 
и алчността оглозга камъните там.
Въздай им, Господи, възмездие!
Каква печал, и колко много срам!