Адаме, не се крий, както някога в рая; ела и пристъпи към Онзи, който те облича в нова одежда и обновява всичко! (Ср. тропар на неделя пред Просвещение)
Януарските дни са радост! Макар – студени и мразовити, в тях се вижда новата мощ на слънцето, победата на светлината, силата на утрото, запалващо все по на изток небесната зора… Светлината е заслепяваща, всепроникваща, изгаряща, а всеки нов ден е чудо. За всички, преживели тази радост, тя е почти неописуема, но за сметка на това топли и съгрява премръзналите сърца.
Една такава утрин отворих прозореца, беше топло и ми замириса на пролет. Преклоних глава пред Силата, която посрещаше тялото и духа ми, вливайки реки от надежда в слабия ми човешки ум и благодарих от сърце. Вярвам, че мнозина всред нас осъзнават че Христос е хиляди пъти по-силен от слънцето, защото Той е неговият Творец. И в тези дни на радост и просвещение, Христовата светлина ни озарява по-силно дори и от слънчевите лъчи. И в нея не може да се гледа, така както и в слънцето; и тя е всепроникваща, очистваща и благодатна, особено когато е пожелана и търсена.
Просветеният с тази светлина гледа с други очи на света, обича и приема „всичко и всички“ и се моли за тях. Нашата любов следва божествената любов, подражава ѝ, живее в нея и чрез нея. Нашата молитва посреща всяка нова зора и изгрява заедно с тържествуващото януарско слънце. Нашият ум тръпне за Богоявленското просвещение, за да се просвети. Нашето сърце изгаря от благодарност към Всевишния, заради новия ден, заради новия век, заради обновлението. Нашата същност се пресъздава; и от тленна и земна се превръща във вечна и божествена. Нашето тъмно око се очиства и просветва, стига да пожелаем да живеем по волята Му.
Божията воля е блага към всеки човек. Тя не насилва никога и никого. Когато човекът желае мир и любов и благославя, тогава Бог благоволи и свещенодейства. Когато човек търси помощ да остави греховете си в благонравие и благочестие, тогава Бог благославя и бива по молитвите ни. Когато осъзнаем гордостта си и молим за смирение, тогава получаваме изпитания, защото само те могат да ни смирят истински… Когато, очистени, преклоним глава пред Него и благодарим за благата Му воля, тогава получаваме благодат: милваща, като януарско слънце и нежна, като топъл полъх по ранина.
