Вечност

Вечерта, окъпана от дъжд
спуска се над цялата вселена;
птиците запяха изведнъж
свойта песен, тиха и блажена.

Толкоз бури клатиха деня
и бушуваха свирепи, шумни;
те отминаха със своята вина,
укротени от спокойна вечер, лунна.

Колко мъдро идва вечерта –
красотата ѝ възпяват птици,
а над мене мокрите листа
се усмихват на безброй звездици!

И очакват, чисти, цяла нощ
утрото да дойде , да огрее.
Но денят да не е вече лош!
Хората от радост да се смеят!

И в живота идва вечерта,
тихо завалява дъжд от сълзи.
Кратка ще е нашата тъга!
Утрото да срещнеш тук дошъл си!