За времето, науката и нашата Християнска вяра

()

(Втора част)

В нашия двайсет и първи век, времето на късния, а защо не и последен, най-рационален либерализъм, сред управляващите и първенствуващи кръгове, с нова сила отеква въпросът на Наполеон от началото на деветнадесети век: „Съществувал ли е Христос?“„Да се пита за това е така нелепо, както да се пита дали е съществувал Юлий Цезар или дали съществува ваше величество“ бил отговорът на придворните тогава. Но дали днешните властимащи ще отговорят така?

Деветнайсети и двайсети век са изпълнени с кресливите викове на богоборците и атеистите-социалисти, които чрез рационалните си методи желаят да изтрият името на Христос, а по този начин и самото християнство от лицето на земята и от съзнанието на хората. Те, до голяма степен сториха това, и днес вече не воюват със западните християни, които отдавна хванаха в капана на глобалния либерализъм. Не воюват и с православието. Това не е необходимо, защото повече от двеста години новият световен ред обезличава отделната личност, превръща идеите на просвещението в идеология, лицемерно проповядва абсолютна свобода и абсолютен релативизъм.  Именно в този реален  исторически контекст (макар сам по себе той да представлява огромна химера и фактически   оксиморон),  новите социаллиберални управници и занапред ще превръщат християните и християнството в нещо съвсем ненужно. Изглежда, че няма защо да противостоиш на непотребния, просто е достатъчно да не го забелязваш… Но докога?

Те, с постоянна усмивка на гладко избръснатите си лица, и днес продължават да питат: „Въобще съществувал ли е Христос?“, макар добре да знаят отговора.

…И заради самия рационализъм! Какво казват светската история и светската наука за Христос?

Корнелий Тацит:

„Христос бил осъден на смърт при управлението на Тиберий от прокуратора Пилат“

Йосиф Флавий:

„По това време излязъл на проповед Иисус, човек с дълбока мъдрост, ако може да се нарече само човек. Той вършел чудеса и бил Учител на хората. Това всъщност е бил и Христос. Пилат го разпънал по донос на наши старейшини, ала ония, които го обичали не отстъпили от него, защото той на третия ден отново им се явил жив, както и било предсказано от боговдъхновените пророци. И до днес  има хора, които се наричат по името му Християни“

Въз основа на прецизно изследваните писма на Плиний Младши (2 в.), общоприетите исторически заключения са следните:

„1. Че много преди Плиний е имало във Витиния християни (някои от разследваните му заявили, че са били християни, но преди 20 години били отпаднали);

2. че християнството във Витиния е било масово явление (множество люде от всякаква възраст, от всяко звание и от двата пола били християни);

3. че имало християни – римски граждани;

4. че християните по онова време били гонени;

5. че истинските християни били твърди и непоколебими във вярата си;

6. че християните имали богослужебни събрания и възпявали Христа като Бог;

7. че християнските нрави били чисти и възвишени;

8. че Иисус Христос е бил за християните и човек, историческа личност. Мережковски казва: „Ако Плиний бе узнал от християните, че Христос за тях е само Бог, то така и би написал: „на своя Бог Христос пеят“; а щом пише: „на Христа като на Бог“, Christo, quasi Deo, то затуй, разбира се (пише тъй – в с. н.), понеже знае, че Христос за християните е не само Бог, но и човек… и извънхристиянският свидетел (Плиний – в с. н.) вярва в това, че човекът Иисус е съществувал. А, като вземем предвид, че Плиний не пише на Траян: „някой си Христос възпяват като Бог“, а направо казва: „възпяват Христа като Бог“, трябва да заключим, че и император Траян добре е знаел за Кого става дума.“[1]

Светонии и Лукиян също дават ценни исторически сведения за Христос  и християните през първия век.

Еврейският сборник Талмуда свидетелства за Христос. В синехидрин (част) 43-та четем: „В навечерието на празника Пасха, Иисус от Назарет беше повесен“.

Съветският учен акад. Николай М. Никольский, с риск да бъде подложен на репресии, проявява впечатляваща доблест и заявява: „И така ние считаме, че Иисус е бил действително историческо лице“.

Няма как да не цитирам Емануел Кант, който казва: „Макар разумът човешки да е пребродил навсякъде да търси истината, никъде обаче не я намира, освен в Иисуса Христа и Неговото евангелие“.

Още по-убеден Алесандро Волта заключава: „Щом човечеството скъса с Иисуса Христа и Неговото учение, ще изкове погребалния си ковчег“.

Йохан Фихте е сигурен, че „до свършека на века всички благоразумни хора ще се кланят пред Иисуса Христа“.

Числото на философите, писателите и учените, поддръжници на Христовата вяра, далече не се изчерпва със споменатите имена, но засега и тези са достатъчни.


[1] Д. Мережковскiй, Иисусъ Неизвестный, т. І, Белград.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми