Втора част
Конвенция за правата на детето или противоречията на основните права на детето и съвременните закони – в християнско осветление
Както е известно, аз нямам юридическо образование. Но това не ми пречи внимателно да проследя натиска, упражнен над Източна Европа, и конкретно – над Република Гърция, за узаконяването на еднополовите бракове. Още през 2015 г. парламентът на южната ни съседка, даде законова възможност на хомосексуалистите да сключват „споразумение“ за съжителство, по силата на което те получаваха всички права на бракосъчетаните, с изключение на правото на осиновяването на деца и сурогатното майчинство. В различни документи се откриват лозунги и искания, отправени от същите тези „двойки“, за осиновяване на деца. Впрочем няма нужда да си корифей в законодателната сфера и юридическата наука, за да схванеш, че именно това е поредното искане на хомосексуалистите, защото една жена може да се сдобие с дете, а на мъжа това не му е дадено, освен ако не се ожени. Ето един факт – безпрекословно доказателство за естествената, природна парадигма в отношенията на мъжа и жената, който според мен дори изчерпва и завършва темата. Ала не: хората отколе никога не забелязват видимото и категорично ясното, но търсят начин да го усложнят. Нашите нежни събратя се чувстват лишени от една важна възможност, която до голяма степен може да осмисли човешкия живот. Тъй като и на самите тях е ясно, че творческите практическите парадигми, свързани с човека и света, вече са изречени и не подлежат на ревизия, те се надяват правото да „имат“ деца, което не им е дадено от Бога, да им бъде осигурено от съвременните политици. Всички казват, че същите управници били много добре мотивирани. Нейсе.
Нека се изразя по друг начин: всъщност въпросните индивиди правят опити за насилствена и неестествена промяна на белезите не само на пола, но и за възможността мъж, или това, в което ще се превърне мъжът, да забременее. Не, това за жалост не е виц. „Новаторски метод за оплождане може да позволи на гей двойките да създават деца, съобщи The Independent. С нов експеримент британски учени от университета в град Бат са решили да се опълчат на природата в стремежа си един ден двама мъже да могат да създават поколение.“ (https://ureport.bg/)
И понеже този ден не е с ясна времева перспектива, те са измислили друг, доста по-сигурен и навременен вариант: все пак има толкова много деца… А всъщност въобще не са много, но и това е друга тема.
БТА съобщава, че вдъхновителите на законопроекта предлагат отмяната на бащинството и майчинството и замяната им с „неутрално родителство“, унищожаване на двата пола в семейството, и поставят сексуалния избор на хомосексуални възрастни над, в смисъл – против интересите, израстването, правата и живота на децата – основен приоритет на социалната политика в България (И. Грозданов, 2022 г.), но явно не и в Гърция и в много други „модерни“ страни.
Еладската Архиепископия осъжда подобна законодателна инициатива още в зародиша на законопроекта, предупреждавайки, че подобно „законотворчество“ насилствено обрича децата да израснат не просто без майка или баща, но при смесване на родителските роли!
Не зная, дали е тук мястото да споменем за една тънка юридическа игра, която обаче представлява тежък съвременен тоталитаризъм, срещу когото правосъдните институции трябва да се опълчат много сериозно, защото тя нарушава свободата в законодателната власт и принуждава, посредством ултиматум, като по този начин също противоречи на редица нормативни актове, а най-вече на конституцията. Тя се състои в следното. Ако съответната държава реши да прояви съвест и да регулира определено право по-консервативно, съобразявайки се поне малко с общественото мнение, културните и традиционни особености на нацията си, то тогава тази държава бива съдена от ЕС за някакъв вид дискриминация. Тук по подобен начин се разиграва проблемът със сурогатното майчинство, а това в бъдеще може да отвори пред хомосексуалните двойки вратите на асистираната репродукция. Общо взето в това се изразяват притесненията на гръцката църква.
Разбира се, че гръцката и останалите църкви[1], признават само брака на увенчаната любов: бракът между мъжа и жената. Коментираните нови законодателни реформи са в пълно противоречие както с християнската антропология, така и с дълга на обществото да осигури на децата благоденствие и правилно възпитание; те отнемат възможността децата да израснат в топла семейна среда с бащина и майчина грижа: важна и неотменна необходимост за тяхното физическо и психическо здраве – основна цел на грижата за децата и техните права.
Албанската архиепископия през настоящата година също заяви категоричната си позиция против узаконяването на еднополовите бракове, коментирайки първия подобен брак в страната: „Добре известно е, че съхраняването на човечеството се е основавало на съществуването на двата пола и техния съюз. Нито една култура, религия или правна система никога (Солон, Платон, в древна Спарта и др.) не е институционализирала хомосексуалното съжителство като брак. Противоестественото не се превръща в естествено чрез правни декрети. По-скоро такъв закон оскърбява творението. Той не е социален прогрес, а конфликт с естествения ред“ (Двери, 2024 г.).
Още тук може да започнем с анализа на законовите противоречия на приетия в Р. Гърция закон за еднополовите бракове, даващ право на тези хомосексуални двойки да осиновяват деца, но нека разгледаме още няколко съществени въпроси; нека си кажем още няколко безспорни истини в духовната сфера, макар, че Западната цивилизация като че ли още не е израснала до там.
Една от основните цели на човешкото съществуване в света е користолюбието в човека да бъде излекувано и да се претвори в чиста и безкористна любов. Казано по съвременен начин – утилитаризмът, хедонизмът и егоцентризмът (самолюбието), осъзнати като стари душевни болести, да се лекуват и да се превърнат в смирение, добродетелност – дори до алтроизъм… Лечебницата, където се лекуват тези древни и съвременни болести, заразили тежко днешното общество и отговорни за всички злини на земята, е Православната църква , но също така и семейният възпитателен институт. Ето че днес обаче се откриват отделни личности, които отхвърлят грижата на църквата и самата църква като душевна и телесна лечебница. Отхвърлят и нейните методи. Църквата иска да излекува съвременните човешки болести с любов, като обича всички хора. Но както хирургът се налага да изреже туморното образование от човешкото тяло и това съвсем не означава, че той не обича пациента, а дори – обратното, така и Църквата желае човекът да се освободи от душевното си заболяване, а не да му се подава и да парадира с него. В последния случай лечението няма да бъде възможно, защото самият човек не желае да се лекува. Обратното – вместо това той следва патологичното си душевно заболяване, като допуска то да определя не само неговия, но и живота на невръстни деца, в нарушаване на техните права, гарантирани от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана в почти всички държави. Въпросният базов документ още в предисторията си е създаден като „конвенция със задължителен характер“; ратифицирана е в България през 1991 г. (И. Грозданов, 2022 г.)
Прочее, хората във всички периоди на развитие и прогрес, са потискали вредните са себе си емоционални състояния и психо-соматични аномалии със силата на здравия разум. Това се оказва невъзможно само и единствено за хората с различни видове интелектуална недостатъчност или тежки генерализирани психически и неврологични разстройства, но доколкото знам, хомосексуалистите не спадат в тези категории.
Съществуват много важни и неотменни принципи на семейната педагогика и традиционната общоприета етика, с които новото законодателство, даващо права на хомосексуалистите за законен съвместен живот и осиновяване на деца е в абсолютно противоречие.
„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята (Бит. 1:27, 28).“
Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш! Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза: тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!… ще видиш синове от синовете си (Пс. 127: 1-6)
В първата Моисеева книга на сътворението, Битие, Бог благославя човека и от думите Му става ясно, че този човек не е сам. „Мъж и жена ги сътвори“, казва дееписателят. Истинското Божие творение са мъжът и жената – заедно. Върху този древен и важен постулат се изгражда парадигмата на семейния живот, общото съжителство между мъжа и жената, тъй както ги е благословил самият Творец, изпълнявайки главното си предопределение, чудната мисия на техния живот – великата тайна на брака и семейството.
„Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над“ цялото творение. С тези слова се разгръща пред нас Божият замисъл и става ясна творческата цел: раждането и отглеждането на децата, тяхното израстване в уюта на топлата семейна среда и съзряването им до онзи трогателен момент, в който и те ще се съберат със своите „половинки“, за да осъществят на свой ред стройния и съвършен замисъл на Твореца… И те да станат творци и родители, строители и съзидатели на своята Домашна Църква, на своя законен възпитателен институт, в любов и радост до насита.
Връщайки се назад, за да открия смисъла на брака и семейството в неговия далечен генезис, аз все по-сериозно се питам дали днес осъзнаваме нашата висока себестойност като хора, като одушевени части от цялото, като родители, като венец на творението и като малки творци, чието творчество и чиито дела трябва да бъдат красиви и добри, величави и достойни, разумни и трайни…
Адам и Ева са първата брачна двойка. Но какво собствено е тяхното съжителство в Рая?
Те са една малка вселена, те са събирателен образ и на земните творения… Тяхната физика е идентична с цялата земна физика, защото и човекът, и животните са направени от земна пръст, но идентичността им приключва до тук. Душевността на човека е безгранична като истинска вселена, а неговият дух е частица от самия Творец, божествен и недостижим. Първоначално човекът е създаден безгрешен по природа, но свободен по воля, като бог (Св. Йоан Дамаскин, 7 в.). Той е цар на цялото творение, земен и небесен, временен и вечен (Св. Григорий Богослов, 4 в.).
Още от самото начало човекът се различава от другия земен свят, и от „живите души“, с които е населена земята: Той е словесен.[2] Именно човешката словесност и разумност пораждат потребността от общуване.[3] Това е най-важната, първа и последна човешка потребност. Без нейното удовлетворяване всички други човешки придобивки губят своя смисъл. Заради нея Адам не намира „помощник, нему подобен“, макар че Бог представя пред него целия животински свят, и Адам назовава всяко животно, като му дава име. Не, той има нужда от личност, която може да възприема произнесеното слово (Ив. Николов, 2016) и това е жената. Тя е създадена именно за това и има същата природа като мъжа си, но и същата потребност, да общува с него. Същественото тук е това, че Бог създава жената или втората половина от човека с различен пол (полюс). Според вечните природни закони различните полюси се привличат силно. Съвсем естествено тук се появява въпросът за чувствата между мъжа и жената и най-вече откъде и как произтича любовта помежду им и как се появява тя. И макар това да не е правен въпрос, аз ще го разгледам накратко, защото смятам, че е от изключителна важност.
Още с първия поглед, когато Адам вижда Ева, той усеща колко сродна му е тя. Силната радост, която обладава Адам намира израз в поетичните, вдъхновени от Бога, слова: „Ето това е кост от костите ми и плът от плътта ми… затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът. И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.“ (Бит 2:23-25). Древните тълкуватели ни разкриват един много дълбок смисъл на тези думи, който се корени в Божиите образ и подобие. Всред целия жив и красив божествен свят, те са вложени и скрити единствено и само в човешката природа на Адам и Ева. Именно тази природа се разкрива и открива напълно и изцяло между двата пола, създадени един за друг, чрез любовта. Мъжът и жената могат да усетят напълно красотата на своите телесни чувства, на своя разум и на своите думи посредством връзките на любовта; всеизпълващото преоткриване на мъжа и жената в тесните връзки на предопределеното от Бога общуване между тях, като истинска евангелска любов, блажения стремеж към най-ценното в човека: към Божия образ в него (В. Леонов, 2013). В по-широк смисъл тази любов е любов към Бога, към Твореца, който е създал мъжкия и женския пол и е вложил в тях истинския Божий образ, но скрит дълбоко в тяхната същност. Осъзнавайки, търсейки и преоткривайки тази най-висока човешка ценност и себестойност, в семейството на Адам и Ева от начало се разгаря истинското тайнство на любовта, и така се зачеват и раждат, но напълно невинно, непорочно и безстрастно, първите техни потомци. Човешкият род започва бавно и сигурно да населва и обладава лицето на земята.
Правейки паралел между времето на първозданието и нашето съвремие, съвремието на православните християни, търсещи път към постигането именно на онова обожение и близост до Твореца, и при брачните, и при безбрачните, истинската християнска любов е една и съща: стремеж към единение с истинското Божие битие. Истинската любов към съпруга/та, братолюбието и любовта към Бога са проявления на една и съща любов, истинския стремеж към Бога. А прототипът на съвременното семейство ние откриваме в святото семейство на Дева Мария, праведния Йосиф и техния божествен Син – Иисус от Назарет.
Така в Библията, в Стария и Новия завет, ние можем да открием живите примери на достойното християнско семейство, които ще залегнат в оформилите се през вековете традиционни семейни морал и етика. За изясняването и развиването на функциите и основния смисъл на християнското семейство имат заслуга и светите отци на Църквата. Високото достойнство на семейството в целия християнския свят му дава заслуженото име: Домашна Църква (Рим. 16:3,4). Бракът е издигнат на висок пиедестал и след установяването на Венчанието като едно от седемте тайнства на Христовата Църква, чиито самостоятелен ритуал се утвърждава твърде късно, чак през 9 в. (Й. Майендорф, 2021). Но независимо от самия ритуал, който по времето на знаменития Цариградски Патриарх и светец, Фотий, е имал три варианта, самият съвместен живот на съпрузите според него представлява „съюз между съпруг и съпруга и тяхно единение за цял живот; той се осъществява посредством или благословение, или венчаване, или договор“ (Епанагога, 9 в.). Така лека полека се оформя и съвременното схващане за Венчанието и християнския брак като тайнство на увенчаната любов, като най-тържествения момент в живота на двама млади, като традиционен елемент на естествено развитие в живота на всички хора, едва ли не – без изключение… Функциите на съпрузите и децата в семейството, макар последните с времето да променят и развиват своя облик, от християнска гледна точка са несложни и ясни: съпругът трябва да обича съпругата си. Тя пък трябва да му се „покорява“, т.е. да го уважава. Децата трябва да слушат родителите си, а пък родителите – да ги възпитават добре. Всички трябва да се подчиняват на общовалидните и непреходни християнски норми и етични правила, съвпадащи напълно с нашето законодателство и традиционната общочовешка етика. Макар и на пръв поглед простички – тези правила до голяма степен изчерпват основните задължения на членовете на семейството, но Семейната педагогика, като наука, си поставя доста по-обширни цели, като предлага богата теоретично-практическа палитра с механизми и средства за реализирането на по-успешно и резултатно семейно възпитание.
Възпитанието на децата е една от основните задачи в семейството от християнска гледна точка, а според Конвенцията за правата на детето то е оформено и разгледано основно като право на живот и развитие и в частност, като грижа за физическо и психическо възстановяване, достъп до полезна информация, право на образование, право на отдих, почивка и културна и творческа дейност (И. Грозданов, 2022 г.). Към това основно задължение – възпитанието, родителите са напътствани, както от новозаветните, така и от старозаветните учители. Но именно тук се наблюдава една силна разнопосочност между учението на Римопапизма и Православието. За първите основната цел на брака са децата. Ето защо и днес в западното общество съвременното хомосексуално „семейство“ не открива удовлетворение само от междуличностното общуване; то не им е достатъчно, явно защото не са от различен пол. Но въпреки това те искат деца, за да заприличат поне малко на традиционното семейство. Именно тук, при явните хомосексуалисти, може да се открие и една силна елементарност. Нормалното състояние на прикритост на порока, което при тях е заменено с обявяване на някакво недоосъзнато различие, съпроводено с натрупаните тежки комплекси, им пречат да осъзнаят, че продължавайки живота си като явни хомосексуалисти, борещи се за нови права, ги прави абсолютно еднакви с всички останали в новооформената ЛГБТ общност. В този смисъл символът им не трябва да е разноцветен, а по-скоро – оцветен в различни нюанси на сивото. В крайна сметка, еднаква става дори и на пръв поглед различната им сексуалност. Задоволяването ѝ ги води до все по-голямо неудовлетворение, както и до изчерпване в емоционален и физиологичен план, до пълна деградация и болест.[4] Така, стигнали до едно силно неестествено за човека състояние, те, съвсем неосъзнавано, желаят да заприличат на традиционните семейства, но без да изоставят „постигнатото“ с много усилия, срам и средства. Затова смятам, че пред нас е времето, когато хомосексуализмът ще се развие (или вече се развива) като пандемия, след което постепенно ще затихне. Експонирал като на филмова лента собствения си трагизъм, ще залезе. Той, просто вече няма да бъде модерен.
Според Православието обаче, епицентърът на християнския брак не са децата. В този смисъл дадена ситуация, при която липсват деца, или пък те са с тежки психосоматични проблеми, не прави този брак по-несъстоятелен или безпредметен от другите. Същината на християнския брак е в усъвършенстването на съпрузите, тяхното развитие и съзряване във взаимопомощ и съдействие по пътя на духовното им израстване. Всъщност основната цел на брака е нравственото възрастване и неотклонния стремеж към достойно наследяване на вечен живот в царството Божие. Брачни или безбрачни, от християнска гледна точка, ние трябва да извършим собствен духовен подвиг като следваме нашия спасител Христос (Св. Максим Изповедник). И тук бракът идва на помощ на човека, за да не е сам в този подвиг, чиито път е стръмен и тесен, а да има „помощник, нему подобен“.
Що се касае до възпитанието на децата в семейството, блажени Йероним съветва една майка така: „Ти самата си длъжна да бъдеш пръв възпитател на своята дъщеря, на тебе трябва да подражава нейната неопитна младост“. От тези думи става ясно, че семейството трябва да бъде първият възпитател, първото училище за детето. Основен принцип в този възпитателен институт трябва да бъде личният пример, защото семейната педагогика не приключва с навършването на седмата година, а продължава и занапред. Затова по-нататък светецът я съветва: „В теб и в баща си, тя не трябва да вижда нищо порочно“. Безспорно това би била най-успешната семейна педагогика, но наистина ли виждаме това, когато днес обърнем поглед към нашето общество, пък и не само. Със сигурност има и добри примери, но те за съжаление съвсем не са болшинство. За това налице са и горчивите плодове на нашето съвремие: високата детска престъпност, ниската култура на поведение, ниската грамотност, множеството проблеми в брака и семейството и рязкото увеличаване броя на т. нар. деца със СОП, които със своето вродено остро чувство за справедливост, сякаш са коректив на целия ни полудял свят… Сякаш не са от него.
Съвсем логично е обаче нашето общество да се погрижи за един друг проблем, който предшества възпитанието; едно жестоко и безразсъдно деяние, което се извършва в рамките на брачния живот, и което е равно на убийство – това е насилственото прекъсване на бременността, абортът. Този бунт срещу Бога и природата не остава без последствия. Ние плащаме и ще плащаме всеки ден за извършените детеубийства, тъй като невинните души на невръстните беззащитни деца търсят правда и възмездие за насилствено отнетия им живот. Макар, че тази тема е от изключителна важност, аз няма да я разглеждам детайлно, защото онова, което може да се каже по въпроса е с огромен обем, но и изключително тревожно и нелицеприятно. Засега то не може да се разглежда като накърнено детско право, но дали правните науки за защита на детето не трябва да се развиват и израстват на едно нравствено, метапознавателно и метатехнологично ниво, това е въпрос, поставен пред специалистите, проследяващи повсеместния нравствен упадък на световното общество. До тогава абортът си остава един от най-съществените проблеми на съвременното семейство. Той обезсмисля самото семейство като институт, превръща съпрузите в шайка престъпници, разрушава устоите на обществото, а при липса на покаяние и ясно осъзнаване на стореното, носи духовна смърт и упадък.
В нашата държава до 1953 г. абортът е бил забранен ВИНАГИ. Разрешава го социалистическата власт и оттогава до днес чрез аборт у нас са убити почти толкова деца, колкото са се родили, а може би дори и повече.
Но да обърнем поглед към конкретни директиви от Конвенцията за правата на детето, за да проличи прякото им противопоставяне с осиновяването на деца от еднополови партньори!
Отнесено към нашата страна, всички зараждащи се процеси на полето на социалната политика и правата на детето се развиват в среда на масово и много интензивно обедняване на населението, както и високо равнище на безработица, което „тласка големи групи от хора към долните граници на жизнения и социален минимум“ (И. Грозданов, 2022 г.). това, за жалост, би улеснило изземването на децата от техните биологични родители, намирайки лесно причини за това.
Всред първите и най-важни права на децата, това е правото на общуване с двамата биологични родители. Не по-малко важно е разбира се и прилагането на законова и държавна грижа за освобождаване на децата от физически, умствени и емоционални злоупотреби. Сигурен съм, че всеки би си задал въпроса, отглеждането и израстването на детето в споменатата неестествена среда, различна не само от биологичната природна семейна обстановка, но и базово чужда, имайки предвид наличието на родител номер едно и родител номер две – от един и същи пол, колко физически, умствени и емоционални травми ще причини на въпросното дете. Навярно всеки би си отговорил, че пораженията ще бъдат големи…
Само припомням, че неотдавна в една европейска държава, в провинциален град, в дома на традиционно средностатистическо семейство, бе открито дете в младежка възраст, което, заради проблеми в аутистичния спектър, бе държано от родителите си затворено у дома дълги години. В момента, когато социалните власти разбират за това, детето бива отнето, а родителите подведени под съдебна отговорност, въпреки, че те са подсигурявали всички негови потребности. Оказва се че съвсем скоро, специалистите, работещи с детето, установяват регрес в развитието и проблеми в състоянието му, и се убеждават, че въпреки ограничените социални контакти, най-подходящата и благоприятна среда се оказва пространството на собственото му семейство.
Конвенцията за правата на детето коментира и описва нуждите на децата като по-специални от тези на възрастните, изразяващи се в грижа и помощ. Но какви грижа и помощ ще осигурят двама хомосексуалисти, живеещи в разврат и куп зависимости за едно всъщност съвсем чуждо дете!
Всред редовете на конвенцията четем, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето, то трябва да расте в семейна среда (има се предвид традиционното семейство), в атмосфера на щастие, любов и разбирателство. Нима такива истински и реални обстоятелства могат да бъдат подсигурени, в индивиди, сменящи пола си веднъж в годината (такова право дава законът в Германия, приет през 2023 г., на всички желаещи, забележете – по олекотена процедура)? Детето трябва да бъде възпитано в духа на идеалите, провъзгласени в Устава на ООН, и по-конкретно – в дух на мир, достойнство, толерантност, свобода, равенство и солидарност, като се взимат предвид традициите и културните ценности на всеки народ… Нашият народ е културен, образован и интелигентен повече от хиляда години, още от далечния девети век, а страната ни е с ясни и изградени традиции и имперска структура на управление от още по-рано (681 г., когато нейното име е официално споменато в аналите на Шестия вселенски събор). Но между традициите, културата и ценностите на българския народ и джендър идеологията няма нищо общо?! Защо тогава искат да ни ги наложат насила? Та в този акт няма нищо културно, дори и цивилизовано.
Интересите на детето са от първостепенно значение във всички действия, насочени към него. Как мислите, в негов интерес ли е детето да бъде отнето от семейството си и да бъде предадено на гей двойка? И с този акт държавата нима ще предприеме всички мерки, необходими за осъществяване на правата на детето? А може би ще осигури оцеляването и развитието му по най-добрия начин? Мисля – съвсем не.
Конвенцията задължава родителите на детето да осигуряват подходящи указания и да ръководят упражняването на неговите права по начин, отговарящ на неговото развитие и на неговите способности… Макар с широко тълкувание, последните действия имат отношение към възпитанието на детето. Но ние знаем, че най-доброто възпитание е с пример. Какъв личен пример ще дадат двете лесбийки на подрастващото момченце?! …ще се въздържа от конкретен коментар. Поне ние, българите, доколкото познаваме историята си, знаем примерите за султаните, израсли в харема…
Институциите и службите в България, както и законодателната система, с нейните законови разпоредби, не могат да функционират адекватно, ако се размият понятията мъж и жена. Те са заложени във Конституцията, в която изрично е посочено, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Изрично е посочено, че отделни състави на престъпление от Наказателния кодекс, могат да бъдат извършени единствено и само от мъже, сиреч само субект, който има биологичните признаци на мъж може да извърши престъплението изнасилване. Тези строги и неизменяеми зависимости са валидни и по отношение на жертвата. Появата на друго определение за понятието пол ще възпрепятства правораздаването на институции и правоохранителни служби да бдят над детето и неговите права.
Детето има право на най-добър начин на живот, който да отговаря на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие… Излишно е да посочвам, че всички тези условия и обстоятелства са единствено възможни в топлата и уютна семейна среда, всред роднини и близки; в атмосфера изпълнена с майчинска любов, където социално-културният елемент (според Л. Виготски) е определящ за най-нормалното и бързо развитие на детето (А. Леонтиев, 2001 г.). Духовното и морално развитие на децата е било винаги приоритет на нашата църква, чиито истини са неразделна и традиционна част от душевността и народопсихологията на българина. Църковно-нравственото възпитание на подрастващите не бе приоритет само през социалистическия режим в България, но дори и тогава християнският дух и нравственост властваха всред народа и законодателството ни. Ето, че днес, в привидно свободния и модерен двайсет и първи век, сме на път да ги подменим с насилствено наложени нормативни актове, не само до болка чужди на човешките и естествени традиции, но и в разрез с общоприетото законодателство за правата на детето.
Умственото, духовното и моралното развитие на децата не е възможно да бъде постигнато в аморалната и асоциална среда на ЛГБТ общностите, подвластни на низките си страсти и извратени желания, чужди дори на безсловесните животни.
Не на последно място Конвенцията отбелязва, че никой няма право незаконно и произволно да се намесва в личния живот на детето, неговото семейство, дом и кореспонденция, както на неговата чест и репутация…
Не само в отбелязаните текстове, но и в много други законови разпоредби – чужди и наши, множество юристи виждат бъдещи законови противоречия и проблеми, само дори при наличието на ново, различно от традиционното тълкувание на термина „пол“, да не говорим за узаконяването на еднополови бракове и осиновяването на деца от подобни…
Но в крайна сметка въпросът е и морален.
Подобни проблеми имат своя генезис в развитието на съвременните идеологии на хуманизма и либерализма. И макар тези две понятия по смисъл да са свързани с човека и неговата свобода, то те донесоха на човечеството само несгоди и трагедии. Единствено истината може да направи човека свободен и само любовта към ближния, за която стана въпрос в началото, може да бъде гарант за добруването на хората и тяхното духовно възрастване. Хуманизмът и либерализмът, въпреки своите декларативни и кухи лозунги, всеки ден превръщат човека във все по-жестоко животно… Вместо да наказват безнравствените и неморални прояви, те узаконяват абортите и евтаназията… Смяната на пола в Германия може да става веднъж годишно по олекотена процедура… Дават права и свободи на престъпниците в затвора, а лишават от право на глас свободните хора, под страх от съдебно преследване, само защото са защитници на християнските ценности и традиционното семейство и пр., и пр. Разбира се всичко това е в разрез с разглежданата Конвенция, защото именно тя признава за неотменно право на децата, както и на възрастните – местно и коренно население, народът на определена държава, да говори езика си, да се ползва от културата си, както и да изповядва религията си свободно.
Съвременните развити общества поставят на първо място задоволяването на нисшите човешки потребности, дори когато са се превърнали в страсти, зависимости и болестни състояния. На техния път често застават като пречки бракът, заченатото дете или просто гласът на съвестта. Общуването стана интер(не)активно, виртуално, а духовните потребности стоят самотно на върха на пирамидата на Маслоу, но те са обрисувани с думи като „себереализация“ и „познание“. Никой не говори за мнението на вярващите християни, сякаш те не съществуват…
Семейството е общност, а съвременният човек – отделен атом, индивид, вълк-единак, който се грижи за своето оцеляване всред глутница от вълци…
Използвана литература
- Библия, Син. Издателство, София, 1995.
- Грозданов, проф. д-р Иван, Социалната политика и грижата за детето и неговите права – основен приоритет на институциите в България, БГ-ПРИНТ – Враца, 2022.
- Гърбов, иконом Павел, Абортът е убийство на невинно дете, Ловеч, 2012.
- Дамаскин, преп. Йоан, Точно изложение на православната вяра, Св. Гора, Атон, 2006.
- Леонов, прот. Владимир, Основы православной антропологии, Москва, 2013.
- Мейндорф, прот. Йоан, Венчанието, https://dveri.bg
- Николов, Даниел, Православният християнски брак, София, 2016.
- Николов , Иван, Тайнството на увенчаната любов, Костенец, 2014.
- Леонтьев, А. Ключевые идеи Л.С. Выготского — вклад в мировую психологию XX столетия. // Психологический журнал, 2001, том 22, №4. 2001.
- ДВЕРИ, Албанският Св. Синод коментира първия хомосексуален брак в страната, 2024.
- https://ureport.bg/
[1] В това отношение се наблюдава много притеснителен процес: православните църкви, членки на ССЦ се отклоняват все по-рязко от традиционните православни ценности и се възприемат като Глобални Църкви.
Европейската интеграция и глобализацията са идеи, които не са чужди (или поне не трябва да бъдат чужди) на Църквата“. (Р. Бигович, Глобалното измерение на Църквата, 2022, Омофор.)
[2] „Логикос“ (гр.), освен словесен означава и разумен, обратното на „алогос“ (гр.) – кон, но също – несловесен, неразумен (алогичен).
[3] Затова и липсата на общуване се изразява в безсловесност или липса на разговор и като цяло е неестествено и нелогично.
[4] Нека не забравяме, че именно сред тях се разпространява най-интензивно вирусът на СПИН.
