Колко кратка е смъртта, а колко велико е Възкресението!
Още в момента на смъртта, душата вече възкръсва. Затова ние, християните, предавайки тялото на гроба, не гледаме вече към него, а се молим за вечната и безсмъртна душа…
В цялото битие на вселената смъртта беше само няколко часа…, защото „рано сутринта, в първия ден на седмицата“ Той възкръсна. И „Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога. Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ“, „знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него“.
Какво е страданието, какво са изпитанията, какво е смъртта в този свят ?… Какво е гробът? Той за малко е черна отворена паст… но съвсем скоро се превръща в цветна градина, в Гетсиманска градина. Всички изпитания и смъртта дори, това са нашите малки Голготи… Но нали през Гетсимания и Голгота се стига до Възкресението! И друг път няма. И който последва Христос по тези негови стъпки ще Го последва и във Възкресението Му; и още преди това ще се преобрази, и ще бъде озарен с Таворска светлина и оросен с тих Ермонски дъждец…
Болестите и смъртта не са Божие творение, те нямат собствена същност нито битие. „Как тогава владеят света“ би попитал някой… Владеят го временно, заради греха, заради злото, което разболява чистата човешки природа. Владеят временно и то само физиката, само плътското и вещественото, но нямат никаква власт над душата и над духа. Тяхното владение е прах и пепел, защото вещественото е прах и пепел… и пръст. Но душата е вечна, духът е божествен и смъртта няма никаква власт над тях.
Затова всеки който вярва в Бога и да умре, ще оживее…, преминал е от смърт, към живот, и то – живот вечен.
Мир и покой на душата ти, скъпи събрате! Вечен и блажн да бъде споменът за тебе! Вечна и блажена да бъде паметта ти!… и Христос Воскресе!
