Бог е милостив, задето ни съхрани и опази дори и до този ден и час в мир, здраве, благосъстояние, братолюбие и любов, според силите ни, във време на войни и кръвопролития. Ние сме завладени от величието на дивните дни на Христовата саможертва, на Божията любов и на копнежът по всеобщото възкресение. Нашият живот е тайна, дните ни – неизвестност, а краят – незнаен… В тази неясна перспектива ние имаме само и единствено днешния ден: в него да живеем, да се молим, да се подвизаваме, да се обичаме и да следваме единствената правда на съвършенството. … А молитвата ни е за целия свят, разяждан от пререкания, войни, желание за власт и безразсъден – до крайност.
С тъга си припомняме, че земният Йерусалим бе „изоставен“ от Бога, така както той и народът му изоставиха и отхвърлиха своя Месия. Всички пророчества за града на Сион се изпълниха. От времето на Христос, дори и до днес той е разрушаван и разпиляван десетки пъти. И не защото Бог го забравя или наказва, а заради двуличието и лицемерието на неговите жители; заради коравосърдечието и егоизма им. Те изковаха своята трагична съдба, коват я и днес. А парите, властта, силата и знанията им ще бъдат напразни и безполезни, докато обслужват користни цели и зли намерения.
Трудно е радостта и светлината да изпълват сърцето ти, когато цял свят лежи в зло, но ние знаем, че заради слабостта и невежеството не можем да мразим нашия брат, а трябва да го обичаме още повече; да се молим още по-усърдно… Защото нашата сила е силата на любовта. Ако светът по собствена воля върви към своя край, в гибелта му Бог може да го пресъздаде дори и заради „десет“ праведника (а те, светиите, са огромен облак свидетели на Божията любов и милост). Ако пък светът пожелае възкресението – в Неговата власт е да го възкреси; благословена да е волята Му сега и навеки!
Ние не можем да пренебрегнем и отхвърлим думите на апостол Павел, трябва да ги помним и да ги следваме неотклонно. „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса… Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:4-7, 13).
