()
Върхът е в облак светъл, планината – 
обгърната в божествени лъчи; 
картина се разкрива непозната 
пред тихите апостолски очи.

И Ти се, Господи, сега преобразяваш 
пред тях във чудна слава и лъчи, 
сърцата им надежда вече сгрява, 
че винаги със тях ще бъдеш Ти. 

Така преобрази и моя взор, Велики, 
и моите посърнали очи, 
върни им Ти на радостта светлика – 
да греят със божествени лъчи.

Преобрази и моята душа в камбана, 
която да звъни безспир;
в търпение и милост – всяка рана, 
тревогата ми – в тих божествен мир.

Животът ми –  безпътица и зима, 
скована в лед, за никъде пътека: 
огрей, преобрази ме с Твойто име! 
О, Господи, преобрази във мен човека.

Харесва ли ви публикацията?

Изберете брой звезди за ваша оценка!

Средна оценка / 5. Брой оценки:

Все още няма оценки

Подобни теми