Враца

                    Посвещавам на талантливите творци
                                               от Врачанския балкан!

Бяла августовска вечер 
над града се спуска вече 
и със нея целий град 
тъне в Божий благодат!

И приспиват го стаени 
небесата свечерени.
Бди над него тих Балкана 
и Тръбача, великана.

Богородица разнесе звън – 
сякаш от небето гръм; 
с реч Софроний Врачански 
гони вра̀гът Отомански.

И заспива Враца тиха 
и свободна, и честита, 
над чеда си като птица – 
бяла българска орлица!