Закъсняла мъст

                                                                                            О, колко много подранила злоба, 
                                                                                            о, колко много закъсняла мъст. 
                                                                                            Едни продават на баща ми гроба, 
                                                                                            едни ограбват твоя честен кръст.
                                                                                                                           Евтим Евтимов
С красиви думи вечно те зовяха 
и слагаха те близо до сърцето. 
Българио, за тебе песни пяха -  
за равнините, Пирин и морето.

За Аспарух, Паисий, Левски, Ботев… 
За черно робство и за бели кости. 
За черквата Баташка и за онзи орех, 
дето не ще да се разлисти още.

Възпяха смело небесата ти безкрайни, 
звездите, месецът, гората; 
древни времена, старинни тайни, 
които спят в  земята ти богата…

И всеки камък беше собствен, скъп.
И всеки клон превръщаше се в сянка.
…мъжете чернозема ти орат 
и там блажено се унасят в дрямка.


А днес, Родино учат ни без срам, 
че робството било ти леко, 
че не познаваш турски ятаган, 
че туй било отдавна и далеко?!

Смъмри ги люто, о, Родино свята!
Онези с безразсъдния брътвеж 
с бетон покриха ти снагата, 
продадоха история, език, копнеж.

И днес продават на баща ми гроба, 
на дядо ми училището свято.
И днес стои си старата прокоба, 
че няма нищо ново на земята.